Казват, че ако изборите можеха да променят нещо, щяха да ги отменят. Мнозина оправдават с тази мисъл отказа си да гласуват. Други просто повтарят клишето, че „и едните, и другите са маскари”.  Трети решават, че могат да използват слънчевия уикенд за разходка в планината и изобщо не стигат до урните. Според социолозите на тези избори се очаква да гласуват около 55% от избирателите. Т.е малко по-малко от половината българи няма упражнят правото си на вот.  Но въпреки това след изборите ще продължат да недоволстват от управлението на държавата.

Някои наричат това наказателен вот. Но кого всъщност наказват с него? Самите себе си. Защото като не гласуваш, подкрепят именно тези срещу които недоволстваш.  Отказвайки се от гласа си, хората се отказват от каквато и да е възможност да променят нещо. Статуквото не ви харесва? Мълчанието ви няма да го промени. Kолкото повече хора избират да мълчат, толкова по-важни стават гласовете на онези, които гласуват.

Всъщност, когато си оставате в къщи, вие смятате, че игнорирате политиците. Това обаче е изключително изгодно за тях, защото те не желаят досадни граждани да се бъркат в делата им. Още по-малко да им казват какво да правят и да очакват реални резултати от тях.

Да, очакваните резултати не вещаят светло бъдеще. Правителството /ако бъде съставено/ ще е на база на коалиция между партии, които по време на предизборната кампания излагат противоречиви тези. Или пък са дали обещания, които трудно могат да бъдат изпълнени.  Ако правителство не бъде съставено, политическата криза ще се задълбочи, което на фона на трусовете в Европа едва ли е добър вариант. Има логика както в това да се гласува за големите партии, така и да се подкрепят и по-малките формации. Защото, за да бъде променено статуквото в парламента, е необходим коректив. Промяната на баланса в силите, която периодично се случва, далеч не е достатъчна, за да се излезе от омагьосания кръг.  

Ако все пак съм успяла да ви убедя, че трябва да отидете до вашата избирателна секция, сега вероятно си задавате въпроса как да гласувате. Тук готови решения няма.  Изборът ви трябва да бъде пресечната точка между вашия живот, доходи и бъдещи планове и хората / политиците/ , които ви предлагат  възможни решения. Мисля, че в случая пресечната точка се нарича доверие. Първо бъдете честни със себе си и си дайте сметка в каква държава искате да живеете. След това огледайте хората в листите и вижте кой какво е направил. Четете и се интересувайте. Честни и почтени хора има и в ляво, и в дясно.

И след като го направите идете да гласувате. С идеята, че всеки глас е важен. И продължете да четете и да се интересувате от делата на вашите избраници.  Защото безразличието и апатията са най- краткият път до диктатурата.

А вечерта, след края на изборния ден, в зала Колодрума ще звучи Реквиема на Моцарт под диригентството на световноизвестния Йордан Камджалов. Не го приемайте символично. Живот има и след изборите!