Гръцките плажове са истински рай за любителите на морето и слънцето, предлагащи изключителни природни красоти и разнообразни преживявания. Със своите кристално чисти води, златисти пясъци и живописни заливи, те привличат милиони туристи от цял свят.
Тази година обаче, гърците изненадаха неприятно българските туристи, решили това лято да посетят плажовете в южната съседка, но нашенци не се отказват от тюркоазените води и още преди да е започнал активния сезон, напълниха легловата база по най-близките до границата курорти. Макар, че шезлонгите и чадърите на плажа вече не се търгуват за едно фрапе, местата за настаняване и хотелите са резервирано от месеци. Цените на услугите са вдигнати с между 10 и 20% от миналата година насам, а порциите по заведенията са доста намалени.
Започваме нашето пътуване от Пловдив, за да проверим някои от най-предпочитаните курорти, посещавани от българи през летните месеци. Ставаме рано, за да не чакаме на опашка по ГКПП Маказа, но все пак преминаването на границата отнема около час. В колоната от автомобили могат да се срещнат всякакви индивиди – голи, пияни, тъпчещи банички и сандвичи. Обединява ги това, че всички бързат, за да не избяга плажът. Още след границата обаче всички стават европейци, карат с ограниченията и хвърлят фасовете в кошчетата, като спират за почивка.
Запътваме се към Олимпийската ревиера. Бреговата линия там е с дължина около 70 км. и се намира в подножието на планината Олимп, позната ни е от гръцката митология. На Олимпийската ривиера има няколко курорта - Паралия Катерини, Олимпик Бийч, Лептокария и Платамонас. Избираме луксозен хотел в Лептокария. Пътуването отнема около 8 часа, като по пътя плащаме около 8 пъти за ползване на магистралата – тол таксите са различни – от 60 цента до около 3 евро. Още на рецепцията на хотела се сблъскваме със сърдит чичко, който бърза да ни каже на развален английски, че трябва да платим 35 евро за стаята – по 7 евро за всяка от 5-те нощувки. Това е тъй нареченият климатичен данък за туристите, който тази година започва от 1,50 евро на ден за отсядане в нискобюджетните хотели и стига до 10 евро при 5-звездните.
Макар че се опитваме да пренебрегваме негостоприемното посрещане, бързо се убеждаваме, че престоят няма да е най-запомнящите се. Плажът е далеч от тези които сме свикнали да виждаме – няма пясък, а камъни и дори и на „ол инклузив”, шезлонгите на плажа се плащат по 3 евро. „Безплатните” напитки от бара и ресторанта са с ниско качество и се сервират в пластмасови чаши, а в последствие се оказва, че храната е еднообразна и не толкова вкусна. Най-предпочитаната храна в Гърция – рибните специалитети почти отсъстват от менюто, като са заменени от кебапчета, кюфтета, пържоли и пържени картофи. Естествено, българинът не е доволен защото е „европеец” и в Гърция иска да яде калмари, но няма и на кого да се оплаче, тъй като персоналът е сведен до минимум, а наличният такъв не го вълнува особено и вдига рамене. Интересно впечатление прави и фактът, че гостите на хотела, или по-скоро трябва да кажем „клиентите”, са разделени на две – с жълти и сини гривнички. Жълтите са за балканските народи, а сините за всички останали. А и добре, че са те, че иначе нямаше да различим българите и румънците, които са пияни в по-голямата част от денонощието. Има ли обаче реално разделение и отношението към туристите с различен гривни, така и не стана ясно.
В заключение можем да кажем, че „ол инклузивът” на Олимпийската ривиера има още доста да се „учи” от турските курорти например – и като обслужване, и като цени и като покритие.
Напускаме Лептокария с доста негативно впечатление и се отправяме към полуостров Халкидики. Там не сме на „ол инклузив” и по-добре. Когато си плащаш „на момента” веднага се забелязва промяна в отношението, няма значение дали си българин или "европеец". В тази част все още повечето чадъри и шезлонги на плажа са безплатни, иска се обаче консумация от бара, която е от 20 до 50 евро. Естествено има и по-луксозни плажове, където за сет от 2 шозлонга с масичка и чадър се искат суми от 10, 20, а дори и 50 евро. Парите обаче си струват, а гледките се помнят дълго. Цените по заведенията са с около 10 евро по-високи от миналата година, но разликата с България не е голяма – салатите са между 8 и 12 евро, патронче узо варира между 7 и 10 евро, калмари – 10-15 евро, октопод – 15. По-популярните риби като ципура, лаврак и фагри се плащат според грамажа, като цените варират между 40 и 60 евро за килограм. Гавросът е между 8 и 12 евро. Порциите са големи, а храната е прясна и вкусна.
Екскурзията продължава и към по-познатите места за българите – Неа Ираклица, Неа Перамос, Кавала, Керамоти. Първото впечатление в сравнение с предишни години е започналото застрояване и презаселване. По тези курорти българите са около 80% от туристите и почти навсякъде се говори на български, менютата също са на български. Водата и хлябът, с които ни посрещат в заведенията все още са безплатни, но сянката на плажа почти навсякъде е платена. Цените започват от 5 евро за шезлонг, като могат да достигнат до 20 евро. На повечето места се изисква и консумация от минимум 10 евро. По тези места нашенците се чувстват свои и манталитета на българина се усеща във въздуха. Батки ходят гордо да показват татуси по плажовете, а жените събират тен с грим по лицето и напарфюмирани като за дискотека. След като са платили за шезлонг искат и всички екстри, за да покажат положение. Тук вече нашенците тренират персонал като роби, но си търсят и последния евро цент от рестото, за да не се минат.
"Какво ядете там, круша ли? Браво! Я да видим, тъй както съм легнал, мога ли изяде една круша. Благодарим! Отде ги взимате вий тези неща?
- Купуваме ги.
- Тъй ли? Браво! - одобрява той с пълни от сочната круша уста. - Аз обичам круши."
Не са случайни тези цитати на Алековия герой Бай Ганьо и не случайно именно Ганя е събирателен образ на българина, когато отиде в чужбина. Иначе пътят на обратно към България е тъжен и скучен. Магистралите са празни, но пък хората карат културно. До границата. После ограниченията падат и пак се молим да се приберем живи и здрави.
Булгар! Булгар! Европейци сме ний, ама все не сме дотам!
Още от категорията
Бюджет 2025 превръща държавата в сериозен конкурент на бизнеса във войната за кадри