Наясно съм, че думите ми ще предизвикат хейтърите. Вероятно ще се обидят и такива, които наистина обичат футбола. Сигурна съм, че гневни ще има.

Едно признание. Преди години, когато на футболен мач се ходеше, за да гледаш футбол, ми се е случвало дори да „забравя” за последния час по математика. И… с тумбата от класа да се курдисам на стадиона, за да подкрепям любимия отбор. Правя уточнението, за да не си мислите, че това нещо, наречено „футбол”, ми е чуждо. Напротив! Още мога да ви изрецитирам няколко стиха от прословуто стихотворение (нямам понятие кой е авторът), което беше поне 10 куплета и което в далечните 70-те знаех наизуст:

Хулсхоф скубе си главата, Реп се чеше по брадата,

Кво да прави, кво да струва – българският лъв лудува!

Разбира се, далеч съм от мисълта да правя каквито и да е сравнения с тези български футболисти, които тогава направиха смешни и Бари Хулсхоф, и Джони Реп. Казвам само, че тогава на мач се ходеше, за да ГЛЕДАШ футбол. Да се РАДВАШ на футбол. Да СЪПРЕЖИВЯВАШ футбол. Футболът тогава беше… игра.

Какво е сега футболът?

500 униформени. Жандармерия и СПС. Завардени трасета, спряно движение. Това какво общо има с играта футбол? Не ви ли прилича по-скоро на мащабна полицейска акция? Само преди две седмици картината на един пловдивски стадион изглеждаше точно така. И докато впрегнатите да се грижат за комфорта на запалянковците служители въдворяваха ред, останалите простосмъртни пловдивчани, не гледащи футбол (или това, което сега се нарича футбол) и имащи други планове за уикенда, просто трябваше да понесат факта, че или не могат да се приберат до домовете си, или не могат да отидат там, закъдето са се запътили.

Защото има мач!

Тези мачове не се ли играят на стадионите? И по-точно на футболното поле? Не по седалките, по трибуните, по секторите, по улиците към стадионите…? От къде накъде заради страстите (ще се огранича без квалификации) на една шепа хора, изживяващи се като фенове, ще страдат десетки, ще се объркват плановете на десетки?

Какво общо има всичко това с „великата” игра футбол? Слагам я в кавички, защото от величието й останаха само великите пари…

Тук дори не става дума за футболно хулиганство. А за нещо, което се превърна в правило, в начин на мислене и начин на действие. Дори не мога да си представя футболен мач без разбити ченета, пиянски, противни, цинични, перверзни изцепки, без кръв, бомбички и бомби. Счупените седалки са само фееричен фон.

Т.наречените „запалянковци” са всъщност врагове. Като на война. Можете ли да си представите публика на каквото и да е представление, концерт, театър или дори друг, различен от футбола, мач, която да се мрази така? Която да хвърля бомби, да ранява полицайки и да ги оставя без око?

Футболът днес е отблъскващ. Опасен. Ужасяващ и вреден.

Да ме прости младата полицайка, която беше ранена от хвърлена бомба на едно дерби. Според съпругата на боса на Левски реакцията на момичето в униформа била: "Какво да се прави, това са рисковете на професията!". Не, не са това рисковете на професията! Нормално би било да е риск да охраняваш престъпници и те да те ранят. Но да хвърлят бомба по теб на мач...