Не съм нито професор, нито счетоводител, за да коментирам формата на Първа лига, каза преди три дни емблематичния български треньор Димитър Пенев. Тези думи най-добре обясняват  положението с начина, по който се провежда шампионатът на родния футболен елит. Преди две години заложихме на холандски модел, който остава твърде противоречиви впечатления. Най-вече относно начина, по който се определят участниците в евротурнирите и изпадащите.

След казуса миналата година с отнемането на лиценза на ЦСКА за Европа и последвалата бъркотия кой трябва да играе на баража за Лига Европа – Левски или Дунав, сега също станахме свидетели на куриозни ситуации. След като Славия спечели Купата на България, се стигна дори дотам белите да играят мач без никакъв стимул - за цел, която вече бяха постигнали. А това, че запланувани по програма срещи няма смисъл да се провеждат, само по себе си е абсурдно. По тази логика какъв бе смисълът да се играе реванша между Локомотив и белите по пътя към 7-то място, даващо право на бараж за Лига Европа? Ако Славия бе продължила, нямаше да играе с Черно море. Което пък би осигурило на моряците доста по-голяма почивка от другия участник на баража от първата шестица.

Това не се случи, но явно формулата на шампионата осигурява голяма почва за подобни недомислици. Наистина се иска голяма главоблъсканица, за да се избистри кой и при какви обстоятелства ще участва на този бараж. Друг е въпросът дали това е най-удачният начин за определяне на евроучастник. Добре – осигурява се някакъв стимул за отборите от втората осмица, но нещата се решават в една среща, в която всичко може да се случи. Така съществува опасност тим от долната половина на класирането да стигне до Лига Европа за сметка на отбор, който е от челото и се е представял по-стабилно през цялата година. Което пък пряко може да повлияе на коефициента ни в евротурнирите – един вид да си вкараме автогол.

В самия край на сезона станахме свидетели и на друг парадокс. Заради въпросния формат отбор само с 2 победи през целия сезон – Витоша Бистрица, успя да запази мястото си в елитната ни група след драма на Лаута в решителния бараж срещу Локомотив Сф, на която могат да завидят и в най-силните европейски първенства. А преди това Витоша изхвърли и Пирин, който имаше по-добри показатели през сезона.

Подобен формат, който взаимства максимално от плейофната формула, широко използвана в баскетбола, например, едва ли е най-подходящ за футбола. Още повече, че не е на особена почит във водещите европейски клубни първенства, които залагат на традиционното. Може и да се създават повече интригуващи моменти и мачове, но баражите за оставане в групата на Лаута и Коматево се играха пред не повече от стотина души. А и едва ли тази формула е най-справедливата.

Вече се заговори за промяната и, а от БФС заявиха, че няма да плащаме неустойки към холандците, които ни дадоха регламента, така че това може да стане още от следващия сезон и предстои да бъде обсъдено на Изпълком. Не е зле да се помисли по въпроса. И без това в последните години форматът за провеждане на първенството постоянно се сменя и е крайно време да се спре с експериментите и да се постигне някакво постоянство в това отношение. Както е в белите футболни държави.