Съвременното изкуство носи в себе си провокация, скандал, директни, на моменти дори вулгарни послания. То често няма нищо общо с естетиката, но за сметка на това пък идеята му е да ни извади от зоната ни на комфорт и да ни накара да задаваме въпроси. В този ред на мисли гейзерите от диетична кола, бликаща от фонтана в центъра на града, станаха причина мнозина да си задат въпроса "Абе това изкуство ли е или аз съм пълен профан?"

Проектът на американския артист Майк Буше предизвика доста негативни коментари и сравнения, но извън контекста на стандартния хейт, инсталацията наречена Любовно гмуркане (диетичен пеликан с пяна)!!! поставя въпроса за явленията и тенденциите в културния календар на града. 

Шадраванът с колата е поредната провокация на Буше, който вече има зад гърба си  проектите Zürich Load , реализиран в Цюрих и представлява дневната порция от 80 тона екскременти, произвеждана от целия град Цюрих, полята с Ред Бул, ; "бомбардиране" с 1000 чифта дънки (Carpe Denim, 2004),  построяване на плаваща върху сал къща във Венеция (Watershed, 53-то Венецианско Биенале, 2009). В Пловдив идеята бе реализирана в партньорство с фондация "Отворени изкуства". 

Инсталацията в Цюрих

"Първото ми впечатление от Пловдив бе от еклектиката на този град – хареса ми смесицата от архитектура... приличаше ми на странен микс от Лос Анжелес в римски вариант, примесен с влияния от 20-те, 30-те години на миналия век, комбинирани със съветски брутализъм и съвременни тенденции... Беше интересно за мен, защото в работата си също използвам такъв контрастен микс от стилове и изразни средства... /... общо взето, нищо не ми бе забранено и отказано... нищо не трябваше да минава през дълги обсъждания и в триседмично чакане за получаване на съгласие... Този освободен дух е важен и за града, и за мен..." казва в свое интервю за My Mir художникът. В същото време обаче признава, че управата на Ню Йорк е отхвърлила идеята за Любовното гмуркане. 

"Отказът беше неоснователен, защото сиропът за кола, който произвеждам е специално пригоден за такава употреба.  Проблемът дойде от градската управа, която каза, че диетичната кола е лошо нещо, като порнографията... и ще опетни репутацията на Ню Йорк. Това е грешното отношение към изкуството като цяло" казва Буше. 

Въпросът "Кое е изкуство" обаче отдавна е философски.  Днешните модерни арт инсталации и пърформанси на мнозина се струват неразбираеми и претенциозни. И поставят въпроса къде са границите на изкуството изобщо. "Никога не питайте защо това се прави!, казва кралицата на пърформанса Марина Абрамович.  

 В Цюрих са казали "Кои сме ние та да казваме кое може и кое не да бъде определяно като произведение на Изкуството?"  и са дали зелена светлина на проекта с 80 тона фекалии. Очевидно градската управа в Пловдив споделя същото мнение за "диетичния пеликан с пяна". Мнози плодивски интелектуалци обаче приемат този безкритичен подход като заплаха за програмата, която ще бъде реализирана през 2019 година и прогнозират, че градът може да се превърне в столица на халтурата. Част от проектите, одобрени за финансиране от фондация Пловдив 2019, носят доста неясни послания. Във фейсбук дори се появи призив "Please make love not ART". 

А ето и коментарите в социалните мрежи на  интелектуалци, изкушени от темата:

Недялко Славов, писател

"Метафората на водоскока(фонтана, шадравана) e химнична. Тя изразява стремежа на земното към небесното, към духовното. В този смисъл пародирането й с дивия комерс, с потребителското, с фекалния цвят, прави тази антиидея още по отровна. И то точно на 15 септември. Началото на учебната година. И то точно на центъра.И да не съм чул някой офисен посерко и съчинител на иновативно-креативни културни проекти да ми обяснява иссскуството модерно, че и постмодерно.

 Александър Секулов, писател и драматург

Шадраванът, който бълва кафява течност в центъра на Пловдив по проект на "Отворени изкуства /Сариеви/ е чиста форма на насилие. Идеологическата бухалка, първо, чупи черепа на изкуството, съществуващо чрез умение, талант, занаят и традиция, второ, размазва масовия вкус, особено на неустойчивото младо поколение, внушавайки, че всяка идиотия може да се представи за изкуство, трето, харчи обществен ресурс, и четвърто, съсипва античната, омиротворена, светла хармония на вековен град като Пловдив, подменяйки я с разюздана, ориенталска, панаирджийска атмосфера.

Иван Тотев, художник

Пловдивската общественост пожела културата да е атракция и си получи лайняния фонтан - това е.

Казвам тези думи с ясното съзнание, че поне в Пловдив битката за някаква стойностна пластична култура е почти загубена. В дългосрочен план губим всички ние, защото няма стойностна култура без критерии, която съществува единствено за забавление.

Какво имам предвид? Вече десетина години се работи целенасочено в тази посока и за хиляди пловдивчани "култура" е нещо, което върви със задължителна бира в едната ръка, шегички, закачки, кикотене и "стойки" за фотоси, които щедро се споделят в мрежата.

Даваме ли си сметка, колко ненамясто в този формат би стояла експозиция на Слона, ами на Атанас Яранов, ами на Петър Дочев? Ще ми се възрази, че на тях не им е нито мястото, нито времето през ноШТа. Ми, ако е така, нека директно ни кажат, че през ноШТа се представят само профански глупости, та да сме наясно и да спрем да спорим.

Обаче аз ще помечтая - да си представим, че по някакъв начин в Пловдив дойде експозиция на Брак, или на Бранкузи, или на Мур, или на Хуан Гри, или Модилияни, или пък на Пикасо... И ако въпросната хипотетична проява съвпадне с НОШТА, и тръгнат едни щастливи тълпи с бири в ръце да се кикотят и да куфеят на фона на кой да е от изброените великани. А вярвайте ми, тълпите с бирите ще плъпнат, защото концепцията на творческите индустрии им внушава, че всичко на този свят може да бъде употребено, за да тече купона.

Ана Дякова, галерист

Оправданията нямат значение- това, което Слона и другите създадоха, пловдивчани участваха, за да позволят на мекерета да сринат и наричат "нафталин". Това е позор.

Иво Загорчинов, фотограф

Изключително културно събитие, при което един прост фонтан е превърнат в платформа за случвания.

 Милена Фучеджиева, писател

О, кокаколеният фонтан в Пловдив бил изкуство  скулптура, инсталация, произведение с име. Като по-наивна реших, че това е маркетинг на кока кола ако беше, щеше да е по-приемливо, защото щеше да е честно.
Предлагам направо кураторите да започнат да създават свои концепции, а да не обслужват всяко малоумие на света. т.е. те да поемат отговорността да създават "изкуство", а не да създават илюзии за такова.

Деси Микова, Гьоте институт

Бях на чудесно събитие тази вечер - лекцията на Майк Буше в Гьоте институт. Човекът е нечовек в много отношения, едно от които е Цюрихската купчина, или тежест, или бреме (The Zurich Load), изработена от близо 80 тона цюрихско ако - равно на дневното производство на жителите на малкото градче. "Хората пускат водата в тоалетната и мислят, че това е някаква магия. Но ето това е продуктът от ежедневното им колективно усилие. Работниците от почистващата фирма се зарадваха, че гражданите ще могат да видят с какво се сблъскват те всеки ден", обясни човекът, който ме спечели още на "От години се вълнувам от управлението на боклука". Иначе точно човешките екскременти са най-обемния и най-замърсяващ отпадък на планетата и никак не е маловажно какво оставяме след себе си. Много хора не смятат това за изкуство, ама това не значи, че купчината ако изчезва магически. 

 

Бел. ред. TrafficNews.bg е  платформа, отворена за различни позиции и мнения. Готови сме да ги публикуваме.