Купата беше една, мечтите - две. Сбъдна се тази на черно-бялата общност в Пловдив. За жълто-черната остана утехата, че бе съпричастна на един паметен финал, който цяла България видя и съпреживя. Две купи за Пловдив за последните три години. Каква по-добра реклама за пловдивския футбол?! Та той е по-жив от всякога!

Енергията, тръпката, зарядът, въздухът, шумът на стадиона - всички те бяха пропити от неописуема страст и история. Историята на един спортен сблъсък, отдавна превърнал се в емблема на родния футбол. Историята на гениални футболисти, родили се и израснали под тепетата, омайвали поколения запалянковци с магията в краката си.

Е, такава нямаше в краката на футболистите на Ботев и Локо снощи, като се изключи магическото докосване на Ален Ожболт. Неистовото напрежение очаквано бе взело връх. Беше ясно, че няма да гледаме удивителни футболни изпълнения, красиво изплетени комбинации и дъжд от положения пред двете врати. Но това не отне от усещането за великия миг от футболното ни битие. Не премахна нито частица от неповторимата емоция.

Залогът беше троен - Купата, Лига Европа и вечното градско съперничество за чест. Всичко това предполагаше здрава борба, сърце, характер, надлъгване. Това получихме и няма как да искаме повече от футболистите, колкото и да не задоволиха естетските ни претенции. Просто бремето на историята се оказа прекалено тежко.

Както и ролята на фаворит, в която всички вкупом поставихме канарчетата. Тя не им понесе. Сковани, припряни, без спокойствие и увереност, които да им позволят да разгърнат играта си. Разбира се има и друга причина за това - действията на един отбор отсреща, който бе гладен за трофей, изключително организиран и по-спокоен от противника си.

Локо надигра Ботев и напълно си заслужи трофея. Бе по-добрият тим и едва ли някой може да оспори това, дори ботевистите. Бранеше се организирано, безмилостно разкъса връзките в играта на канарчетата, нападаше по-бързо, по-директно и по-остро. А голът красавец на Ален Ожболт бе достоен венец на усилията и търпението на ръководство, треньори и футболисти. Защото без търпение голямата цел остава мираж. Звучи банално, но това е самата истина, която често обичаме да повтаряме, но още по-често забравяме и не спираме да зовем за оставки и треньорски кадрили.

Ще запомним този финал не само с триумфа на Локо, гола на Ален Ожболт, неуспешното, но достойно представяне на Ботев и неповторимата атмосфера, създадена от двете агитки. За тях коментарите са излишни, за пореден път доказаха, че са номер 1 в България и отново бяха главните герои в представлението. В този мач имаше победители, имаше и разочаровани. Нямаше само победени.

Купата е черно-бяла!!!Локо изстрада победата с 1:0 срещу Ботев на финала с гол красавец на Ален Ожболт