Доскоро малцина бяха чували за родопското село Чепинци. За него не върви съвсем  да се каже забутано, защото е точно на пътя от Смолян за Ксанти, буквално на границата с Гърция. Планираният през прохода Елидже ГКПП обаче не е пуснат заради южните ни съседи, макар шосето до там от българска страна да е готово.

Все пак много по-известно е софийското село Чепинци, което е съвсем близо до квартал Орландовци.  Там обаче отличници на зрелостните изпити няма.

Когато гръмна новината, че възпитаниците на селско училище са трети по успех в страната на матурата по желание, мнозина се усъмниха, че това е някаква измама. И изумено гледаха снимки в нета как абитуриентки със забрадки се редят да си получат дипломите в Чепинци. Все пак в селото живеят българомохамедани, свикнали отдавна да бъдат наричани помаци.  Жителите са почти 2000,  а голяма част от тях посещават джамията и петте месджида (малък молитвен дом). 

След истерията около 16-годишния ученик от елитна гимназия в Пловдив, хванат да сглобява бомби по наставления в нета на джихадисти, какви ли ги вършат неговите връстници в Чепинци, които бият чела за молитви към Аллах ? Вероятно това се питат повечето хейтъри в социалните мрежи, когато става въпрос за родопското село.

Оказва се, че в Чепинци залягат над учебниците, особено по тези по биология, макар някои деца да са записани и на курсове по арабски език, които се провеждат в джамията. 

Как обаче абитуриентите от родопското селце сложиха в джоба толкова елитни училища с подбрани деца?

Следва да напомним, че на изпита по биология в Чепинци се явиха 26 ученици от местното училище „Христо Ботев” ,  десет от тях изкараха шестици, а  средният  им успех е  5,66!

Това нареди селското училище веднага след Софийската математическа гимназия "Паисий Хилендарски" (успех 5.76) и Първа частна математическа гимназия в столицата (5.67).  Зад Чепинци в челната петица влязоха още две столични училища - Немската езикова гимназия "Проф. Константин Гълъбов" с 5.60 среден успех и Американският колеж (5.58).

От министерството на образованието нямаха никакви съмнения, че сензацията е логична. И веднага посочиха виновника за фурора на матурите- местната учителка по биология  Даниела Куцева.

Вече 23 години тя наистина прави чудеса, за да запали децата по преподавания от нея предмет, който със сигурност не е сред най-атрактивните. Куцева е завършила Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”, където е била сред най-добрите студентки във випуска. Имало е много варианти как и къде да се реализира в живота. Избира обаче рудоземското село с някакъв непонятен за днешните години възрожденски хъс и ентусиазъм. И стъпка по стъпка превръща биологията в нещо много повече от учебен предмет, дори в цяло приключение за местните деца.

За изкласилите отличници биологията се оказва и трамплин за добро образовение и кариера.

10 от явилите се на последната матура абитуриенти ще кандидатстват в медицинските университети в София и Пловдив. Гордостта на випуска е  Исмегюл Хаджиеминова, която вече е приета да учи медицина в Глазгоу. Много е вероятно още един неин връстник също да следва в Шотландия.

Техни земляци от предишни випуски вече са се дипломирали в университетите в София и Пловдив. Странното е, че голяма част от тях се връщат в Родопите. Повечето са лекари в областния център Смолян, други въртят аптеки.

В средното училище „Христо Ботев” се учат близо 200 деца, обяснява школският директор  Манчо Трампов. За разлика от умиращите и обезлюдени села в по-голямата част от България, в Чепинци кипи живот. Има доста млади хора, има и деца. Училището е ремонтирано, кабинетите са обзаведени. А сред децата има някакъв необичаен ентусиазъм. 

„Тук се работи със сърце”, простичко обяснява фурора на матурите Даниела Куцева, според която сегашният випуск наистина е събрал изключително талантливи ученици.

„Още от четвърти клас тези деца имаха най-високите резултати. В основата на всичко беше мотивацията. Решавали сме с тези деца всички матури от 2008 г. досега“, продължава тя.

Доволна е, че училището разполага с модерен кабинет, но е категорична, че ако децата не се запалят по биологията, всичко друго няма смисъл.

Куцева не се вълнува много от размера на финансовия бонус, обещан от заместник-министъра на образованието Таня Михайлова. Много по-доволна е, че цяла България е разбрала, че някъде в Родопите има селско училище, което може да се мери с най-добрите по резултати.

Всъщност е преди матурите Чепинци се слави като будно село, но за тази негова слава знаят малцина.  В местната джамия, която е единствената в България с две минарета, има уникална библиотека , в която се съхранява най-богатата колекция от текстове на арабски и персийски език в България след тази на Института по балканистика и ориенталистика към БАН. Става въпрос за над 800 печатни издания. Сред тях има дори преводи на стихове на Ботев и библията на арабски. Съхраняват се и 350 тома ръкописна литература – арабска калиграфия с поезия, история, етика и музика.

Най-ценният експонат обаче е така нареченият „Златен коран“, който е на над 600 г. и според учени от БАН е правен за някой султан. Безценната находка е открита при експедиция в Смолянски регион, а коранът е дарен от неговия притежател, който го открил в зида на рухнала стара къща. 

Свещената книга е била в окаяно състояние, но специалистите от Националната библиотека в София я реставрират, след което безценното издание вече има корици, а изгнилите предни листове са възстановени. Експертите датират „Златния коран“ от началото на 14 век, изработен е от ръчно отливана оризова хартия, а калиграфията сочи, че е написан в Самаркандската школа. Самарканд е вторият по големина град в Узбекистан, който през 1369 г. става столица на империята на Тамерлан (известен и като Тимур), който наред с палатите строял обсерватории и се смятал за покровител на изкуствата. 

Уникално за съхранявания в Чепинци коран обаче е не само златното изписване, а и самата хартия, която въпреки възрастта от почти 600-те години, не е проядена от метала.

Местните се гордеят много с джамията, която е построена след Десети ноември на мястото на старото медресе. Храмът е внушителен, има 600 квадрата застроена площ и побира хиляда души. Двойката минарета са вградени и израстват от корпуса на постройката, вместо както е обичайно да бъдат долепени до нея. Имамът на джамията Севди Раиф Караахмед е завършил арабския университет в Медина, което наостри срещу него много националисти, но съмненията, че проповядва радикален ислям не бяха потвърдени. 

Другата селска забележителност е чешмата „Гълъб”, вдигната като символ на мира, защото по тези краища се е ляла много кръв, най-често заради вярата.

Старото име на Чепинци е Чангър дере, което преведено от турски означава Долината на чановете.   Преди затварянето на границата с Гърция оттук минавали огромни стада с овце и районът се огласял от звъна на чановете им. В късна есен те пътували към по–топла Гърция, а през лятото към по-хладните родопски пасища.

Сега чанове не се чуват, а в Гърция се ходи предимно на плаж. Но Чепинци вече събира слава като най-ученото село на България, а учителката Даниела Куцева има покани да дава частни уроци чак в София.