Една снимка е повече от 1000 думи. Стъпвайки на тази истина, създателите на снимките , на които уж "унижените" европейски лидери чакат пред вратата на Овалния кабинет с наведни глави, ги разпространяват със светкавична скорост, наливайки милиони , за да може пропагандата да стигне до максимален брой потребители в социалните мрежи, готови да повярват и да споделят с единомишлениците си поредната лъжа. Защо?

Ето отговора на Светлин Желев, гл. редактор на IT- медията "Калдата" : 

 Ставаме свидетели на колективна радост от уж „униженията“ на ЕС и НАТО и уж "легитимацията" в Аляска. Още по време на самите срещи фалшиви снимки, генерирани с изкуствен интелект, се разпространяваха мълниеносно. Под тях не малко коментари, в които хората се смеят, злорадстват, радват се. И то според мен не защото вярват, че е истина – повечето отлично знаят, че не е. Радват се, защото илюзията ги кара да се чувстват победители в чужда игра. Честно казано не го разбирам, каквито и възгледи да имаш, но си поговорих с мой приятел психолог, който ми го обясни много лесно.

Това е психологията на колективното злорадство – да търсиш не своя успех, а провала на другите. Но когато „другите“ са ЕС или НАТО, внезапно се оказва, че хора, които живеят от европейските фондове, работят на европейския пазар и учат децата си в европейски университети, изпитват удоволствие от мисълта, че ЕС е „слаб“, „унизен“, „на колене“. Това не е критика, а форма на самоотричане. Да се радваш на такова „унижение“ е като да се радваш, че покривът на къщата ти е паднал.

Причините са ясни. Едни проектират върху ЕС собствената си несигурност: „щом и той е слаб, значи и аз не съм толкова зле“. Други приемат демократичните институции като „елит“, който трябва да бъде наказан. Трети търсят „силна ръка“ и подсъзнателно се възхищават на диктатори, защото демокрацията им изглежда хаотична и бавна. Затова всеки образ на Путин или Тръмп, изобразен като човек, който „надхитрява“ Европа, носи странна радост. Дори когато този образ е фалшив.

Но реалността е друга. Европейските лидери бяха в Белия дом. Заедно. Това не е слабост, а сила – съюз, който може да седне на една маса с Америка и да говори като равен партньор. Няма „масовка“, няма „унижения“. Идеята, че Европа е без значение, е просто пропагандна халюцинация.

И нека не забравяме основното: разликата между демокрацията и диктатурата е огромна. В Европа лидерите могат да бъдат сменени на избори. Журналистите са живи, опозицията съществува, критиката е възможна. Протестите не се разбиват с палки, хората не изчезват по тъмните затвори, критиците не умират „при неизяснени обстоятелства“. Европа не разчита на мутри и наемни армии като „Вагнер“. Пригожин – помните ли го? До вчера беше инструмент на властта, а после изчезна, защото стана неудобен. Това е същността на диктатурата – тя изяжда собствените си създания.

Европа, с всичките си проблеми, е най-успешният проект на нашето време. Съюз от държави, които доброволно са избрали да споделят ценности, ресурси и бъдеще. Благодарение на ЕС имаме мир, сигурност, свободно движение, достъп до най-големия пазар и гаранции за права и свободи. Това са реални придобивки, които диктатурите никога не могат да предложат.

И тук стигаме до най-болезненото. Защо тогава някои хора предпочитат да вярват в лъжите? Защо се радват на фалшиви снимки и измислени истории? Отговорът е прост: защото тези истории не служат на истината, а на чувствата. Те хранят нуждата от омраза, от реванш, от „ние срещу тях“. И колкото по-абсурдна е лъжата, толкова по-сладко е злорадството.

Истинската слабост не е в Европа. Истинската слабост е да празнуваш собствения си упадък и да викаш „победа“. Истинската сила е да можеш да различиш пропагандата, да отхвърлиш илюзиите и да застанеш до истината. А истината е, че демокрацията – с всичките си недостатъци – дава повече свобода, повече сигурност и повече достойнство от която и да било диктатура.