„Най-бързо стопяващата се страна в Европа”. Така е определена България в обширна статия на ирландския вестник Irish Times.

Статията е посветена на нашата страна и е доста доста задълбочена и интересна.

„Населението на България наброява седем милиона души и се очаква да намалее до 5,4 милиона през 2050 г. и до 3,9 милиона до края на века.

България вече е загубила почти два милиона души от 1989 г, когато в нея са живеели 8,9 милиона души.
Подобна тенденция се наблюдава в още осем държави, които са принадлежали към разпадналия се Източен блок.

България обаче е едноличен катастрофален пример – на първо място по смъртност и ниска раждаемост, в комбинация с масовата емиграция”, описва вестникът и отбелязва, че страната ни е и най-бедната в Европейския съюз.

"Най-ниската средна заплата в ЕС - 575 евро на месец, най-ниската минимална заплата - 260 евро и най-ниската пенсия - едва 190 евро, пише още изданието.

17% от българските студенти отиват да учат в европейски страни.

В статията е представен и Даниел Кадик, директор на фондация Фридрих Науман, който живее в София.

Той посочва, че има три български действителности – три класи.

Хора, вземащи средна заплата, чиито заплати стигат само за сметките, малка средна класа, която живее в предградията на града и висша класа, чиито представители имат луксозни коли и са членове на частни клубове и имат връзки с престъпния бизнес.

„Живях в Берлин и никога не видях "Майбах". В София видях поне три", отбелязва Кадик.

Авторът на статията говори и за корупцията: 71-во в световен мащаб, между Южна Африка и Вануату.

В страната има нагласени обществени поръчки, непрозрачни договори и схеми за източване на милиони евро от субсидии.

Отбелязан е и фактът, че в България 81 процента от българите разполагат със собствено жилище, нещо, което го няма в цяла Европа.

„В страната има места, където няма доктор в радиус от 50 км. Трябва да си носиш тоалетна хартия в болницата и още подобни неща”, казва Кадик.

Накрая обаче отбелязва и връзката между българите.

„Много българи, особено сред по-възрастните, разчитат на храната, която самите те отглеждат извън града. Тук семейната връзка е много силна и между роднини и приятели се наблюдава обмяна на помощи заради липса на качествени услуги", е краят на разказа за нашата страна