Шаро тревожно тръска глава
„как е възможно, що е това?“.

Казват, че кучето е една безгранична, безпрекословна и безрезервна любов. И нищо повече. Общинарите в Пловдив обаче далеч не са съгласни с този неписан девиз на кучкарите. Те считат, че домашните любимци трябва да бъдат превърнати в бизнес.

90 лева ще трябва да се бръкнат пловдивчани, за да заплатят такса за своя четириног другар в Община Пловдив. Разбира се, ако той е регистриран, което е на 100% задължително за всички собственици на домашни любимци, но това не значи, че е на 100% изпълнено от тях. Причините да не се регистрират животни са множество, но една от тях е именно финансовата. До момента таксата за куче в община Пловдив бе в размер на 30 лева, което на практика значи, че при новите условия всеки пловдивчанин, който притежава един домашен любимец, ще бъде таксуват за цели три.

Ако си помислите, че Община Пловдив вдига таксите заради нарастващата инфлация в страната, помислете пак. Годишната инфлация е 7,8% на фона на 200% увеличение на сметката за вашия домашен любимец. Догонването изглежда страховито далновидно.

Вашето куче, живущо в Пловдив, се намира в статут на пререгистрация. Тоест всяка година, след като веднъж сте го регистрирали и заплатили такса, вие трябва да отивате в районното кметство по местожителство и да декларирате, че то продължава да е с вас и да заплатите – вече 90 лева, ако кучето ви не е кастрирано.

Точно за какво се разходват тези пари, които общината набира чрез такса „куче“ обаче е непълно неясно. Логично е средствата да отиват във фонд „куче" който да се използва за изграждане, поддържане и облагородяване на места за разхождане на кучета и за други услуги, засягащи пряко домашните любимци.

Такива места – за разходка на куче, в Пловдив съществуват на хартия, но на практика много от тях представляват абсолютно непригодни терени с „обширните“ големини от 30-50 кв.м. Основно условие за тяхната употреба е да се въоръжим с щипка за нос и калцуни на краката, за да пренебрегнем умопомрачителното им състояние. С други думи – едва ли парите отиват за това. Дори кучетата не искат да влизат в голяма част от клетките, които уж са създадени за тях. Впрочем, след изграждането на непривлекателните съоръжения, те никога повече не претърпяват нито поддръжка, нито чистене, нито каквато и да е намеса. 

Друг вид инфраструктура или облаги за собственици на домашни любимци в Пловдив НЕ съществуват. Разбира се, има бездомни кучета и котки, за които също трябва да се полага грижа и за които отговаря ОП „Зооветеринарен комплекс“. Не може обаче бюджетът на общинското  предприятие да се пълни само от хората, взели куче за отглеждане. Някак си не звучи справедливо, предвид че те намаляват броя на четириногите без дом.

90 лева не е сума, която е непосилна за едно средностатистическо семейство. Но пък 90 лева е сума, с която можем да храним животните – своите и бездомните, за не малък период от време. И е честно, ако някой иска подобна сума от пловдивчани, да им каже по-точно къде отиват парите им.

90 лева обаче е сума, която е непосилна за много от българските пенсионери, както и за хората, които живеят сами. Всеки кучкар е наясно колко много стопани на кучета са нашите майки и бащи, дядовци и баби. Как следва да разделим пенсия от 200 лева за битови сметки, такса куче, човешка храна и кучешка храна. А една минимална работна заплата? 

Предвид горепосоченото, вече искрено се съмнявам в добрите намерения на Община Пловдив по отношение на изразяваното многократно желание за увеличаване на броя на регистрираните кучета на територията на града и намаляване на популацията на бездомните. Даже увеличението на таксата с 200% ми прилича на целенасочена компания по намаляване на броя на стопаните „на светло“. Или пък за стимул да бъдат изоставяни кучета.

Ако Община Пловдив счита, че полага някакви грижи за домашните ни любимци, нека да ги каже, нека ги изброи и ценообразува. В противен случай е време да започне да събира такса и за притежание на папагал, котка, телевизор, пералня, плюшени играчки и въобще всичко, което може да бъде „притежавано“.

И не на последно място – ако проблемът е в това, че нашите домашни любимци излизат навън, нека Община Пловдив започне да следи стопаните за тяхната отговорност към ексрементите на домашните си любимци и налага глоби на недобросъвестните. Тогава хем агнето ще е цяло, хем вълкът сит. Но да налага глоби и на хората, които цапат на същия принцип, без да имат куче.

Засега обаче изглежда, че приютите ще продължават да са препълнени, хората - отказани от идеята за куче или от легализирано куче, а някои може да изоставят скъпия си другар, защото е скъп. 

Защото засега се очертава Шаро, особено в условията на сняг, да струва доста пари на стопаните си, като вземем предвид и сметката им за ток. И като слуша как ще вдигат таксите за него, Шаро ще продължава да гледа все по-неразбиращо.