Започваш с трева, после минаваш на амфети, кока и накрая стигаш до помпата. Историите на всички наркомани си приличат и в същото време са много различни. Но всички са трагични. Тези с щастлив край са по-скоро изключение, отколкото правило. Макар, че през последните години хероинът отстъпва пред амфетите, най-пристрастените рано или късно стигат до него. И тогава попадат в ада. Получават етикета „НАРКОМАН“ и влизат  омагьосания кръг на опасната дрога. Кражби, затвор, абстиненция, изчистване, „само веднъж, за последен път“ и всичко отново се повтаря в същия ред. 

Родителите разбират последни. Първо са бесни, после съсипани, след това започват да търсят начин да спасят детето си и накрая……се отказват.

Това е историята на един 36-годишен пловдивчанин, който за първи път е опитал трева в гимназията. От 14 години е на хероин. Провалил се е във всичките си опити да спре. Но не е загубил надежда. Той разказа историята си пред TrafficNews.bg, с уговорката да не запазим анонимността му. Уважихме желанието му. Името няма значение. Важно е посланието. В училищата масово се пуши трева, амфетите се гълтат като бонбони по партитата. Да си направиш линия в тоалетната на бара е cool. След поредната доза си мислиш: „Аз съм велик. Светът е в краката ми. Не ми пука от нищо. Винаги мога да спра!“  Дали е така?

 

 -Как започна?

-Бях в гимназията, когато започнах да пуша трева, но това са нормални хлапешки истории. След тревата започнах да смъркам амфети, защото са евтини, но не ме кефеше. След като завърших училище, отидох в университет и тогава ме зарибиха с хероина. Приятел взимаше и веднъж ми предложи „Брат, много е яко, пробвай” и така вече 15 години.

- Защо е толкова трудно да кажеш „стоп“?

-Чувстваш се щастлив. Не ме боли нищо, не мисля за нищо, дори нямам нужда от храна. Карам на стенд бай. Ако не взема, съм развалина. Не мога да работя, потя се, боли ме цялото тяло, повръща ми се.

- Как реагираха родителите ти, когато разбраха?

-В началото не подозираха. Разбраха, когато за пореден път изчезнаха пари и предмети от къщи. Каквото можеше да се заложи взимах, преджобвах нашите, дори ходих на гости в леля ми, за да крада и от тях. Телефонът съм си го залагал сигурно 20 пъти. Веднъж заложих спалното бельо за 10 лева, за да си взема доза. На малкия ми братовчед два пъти заложих таблета. Това беше скоро.

Така нашите се усетиха и ме набараха надрусан. Тестваха ме и ….сещате се – скандали. Така избягах от нас. Нямаше ме три дни. Баща ми ме пусна за издирване и ме намериха в един апартамент в „Изгрев“. Прибраха ме в 6-то районно и от там си ме взеха нашите. Тогава вече бях в университета. Да странно е, но бях студент.

-Какво стана след това?

Моите родители задействаха някави връзки и ме пратиха в чужбина. Качиха ме на корабите, товарни, уж да се изчистя. Обикалях с кораба много, но се случи да акостираме в Тайланд и там попаднах на дилър, предложи ми евтино стоката и аз взех. Ден след като отплавахме ни направиха изненадваща проверка и така ме хванаха. Естествено ме изритаха и си ме пратиха в България.

Върнах се, но не казах на никой. Със спестените пари си наех стая в една къща в едно забутано село и така всеки ден се правех….. Един ден обаче си загубих личната карта. Някакъв селски полицай  я намерил и пак ме пуснал за издирване. Пак стигнали до баща ми и така разбраха, че съм си дошъл. Е, секнаха парите и се прибрах, но този път не ми се размина. Още с влизането в Пловдив, се отбих в "Столипиново",  да се запася и ме хванаха. Откараха ме в 6-то и след това ме осъдиха на 6 месеца в затвора.

-За какво?

-За притежание. Имах само една доза. Другата вече я бях взел и затова ме прибраха. Много ми личеше, бях подозрителен. Спряха ме за обиск, претърсиха ме и намериха дозата. Веднага ме закараха в ареста. Там беше най-гадно. В затвора не беше така, както в ареста. След като започна да ме пуска, мускулите се отпускат и започва да ти се ходи до тоалетна. Да, ама в килията нямаше. Исках да отида до тоалетна, но не ми даваха. Превивах се като куче и накрая ме съжалиха и ми дадоха найлонова торба. Нали се сещате кво е да се*еш в торбичка!

 -В затвора продължи ли да вземаш?

-Там лежах 6 месеца, през които не съм спирал. Имах пари и си купувах. Има си диларче и от него си купувах. Избутах ги криво ляво.

-След като те пуснаха, не се ли мобилизира да спреш? Комуна? Терапия?

-Абсурд да отида в комуна. Там само ги мъчат. Имам приятел два пъти влиза и два пъти нищо, освен мъки. Не искам. Отказвал съм ги между другото, както ти казах първия път на кораба. Другия беше след като ме хванаха пак с дрога и пак ме осъдиха. Лежах 1 година и половина. Нямах пари да плащам и искам, не искам, ги отказах. И третият път беше в чужбина. Там се мобилизирах и ги спрях, но като си дойдох, пак започнах. Всичките ми приятели са наркомани, събера ли се с тях, няма как да не взема. Родителите ми ме следяха. Караха ме да давам урина за тест, но аз я подменях. Молех някой да пикае в шише, криех го в панталона и така подменях пробите.

 -Как си набавяш и по какъв начин взимаш?

-В момента ли? Ами сега от дилър. Винаги се върти на един и същ район - около Централна гара. Да, но при него е три пъти по-скъпо от „Изгрев“. Там е 10 кинта, а при него 40-50. В „Изгрев“ има риск да ме хванат. При дилъра, явно куките го пазят и няма проблем. Минаваме с колата, качва се, дава дозата, плащаме и няма проблеми. Ако не го намерим, се обаждаме, но винаги има таен код на наркотика, който искаме - за екстази питаме за звездни албуми на някоя чалга певица, а за хероина питаме дали му се яде пица, и че искаме да вземе и да хапнем.

Но като нямаш пари отиваш в "Столипиново". Дозата я слагам под езика, за да може, ако ме спрат полицаите, да я глътна. Трудно се стига до мястото. Там е като в лабиринт. До някъде с кола и оттам поемаш по тесни улички, по които може да мине само един човек. Стигнеш ли, няма проблем, те знаят за какво си там. Ако питаш - има риск да те пребият. Мен ме заведе приятел до къщата. Сигурен съм, че и куките я знаят, но си затварят очите за пари.

По-принцип използвах спринцовки, за да си взема дозата, но вече вените ми са изтънели и почти не мога да си ги видя, затова го пуша. В първите години поемах хероина с игла и спринцовка. Дупчех се навсякъде по тялото.

-Каза, че си лежал още веднъж в затвора? Какво се случи?

-Откраднах колата на майка ми и с нея отидох в "Изгрев". Взех си доза, но на връщане блъснах друга кола пред мен. Дойде полиция и пак същия филм - обиск и айде пак в Шесто районно. В затвора не можех да си взимам и се отказах. Трудно, но…какво да се прави.

-Как издържаш периодите на абстиненция?

-Първите два дни е физическата болка. Боли ме корема, повръщам, не се храня. Избива ме пот, дори в студа. Тресе ме. След това следва изпадане в депресия. Мъчат ме лоши мисли. Представям си как ме гледат хората, какво си мислят за мен, как ще умра, как нямам приятели. Това трае още 2-3 дена. След това съм добре до момента, в който не стане нещо, което да ми повлияе чисто психически.

-Защо започна пак?

-Почина моя близка приятелка. Самоуби се и ми беше много криво. Почувствах нужда. Реших, че ще е един път само, но така уж за последно, за последно и пак станах зависим. Реших по едно време да мина на метадон, но не се записах в клиника, а си го купувах от друг наркоман, който продаваше. Ривотрил също съм взимал, отново нелегално от „Изгрев“. Изкарах бая време на метадон, но нямах пари да си купувам и пак почнах с хероина.

- Не се ли страхуваш, че можеш да се заразиш, когато се бодеш?

-Ако ме питаш за ХИВ, СПИН или хепатит – нямам. Тествах се скоро, тъй като ме накараха, за да може да ми оправят зъбите. Общо взето всички зъби ми се разрушиха от дрогата. Преди няколко години, когато вените ми се свиха, ми се появи една топка в ръката. Лекарите казаха, че не съм си улучвал вената и дрогата не се е разградила. Приеха ме в болница, включиха ме на системи и казаха, че ако не се оправи, може да ми ампутират ръката. Вливаха ми разни антибиотици. Забраниха ми да се боцкам, но аз не ги послушах. Продължих да взимам. Пращах един авер да взима да ми носи в болницата и си го слагах даже в абоката. За късмет ме оправиха в болницата и така спрях с инжекциите и започнах да го пуша.

Веднъж получих втора степен изгаряне от една духалка. Бях друсан до козирката и легнах. Бях забравил духалката в близост до крака ми и когато се събудих видях, че половината ми кожа я нямаше. Нищо не усетих. Все едно не е мой кракът.

- Каза, че всички твои приятели са наркомани? За колко от тях дрогата имаше фатални последици?

-Имах приятел, който падна от покрива на клиниката за метадоново лечение. Опита се да влезе да краде, но за жалост падна. Друг пък получи удар, след като предруса с амфета. Сега е с бастун и е чист. Десният му крак и ръка са блокирани.

-Виждаш ли светлина в тунела? Искаш ли да се откажеш завинаги и какъв е шансът ти?

-Единственият ми шанс е пак да замина за чужбина. Даже това ще стане съвсем скоро. Всичко съм уредил. Тук е абсурдно такъв като мен да си намери свястна работа. Добре, че един познат ме взе да продавам части за коли на една морга.

-Само хероин ли взимаш? На пазара има много нови наркотици?

-Да, само хероин. Другите наркотици вече не ми действат. Нямам интерес към други, но съм чувал, че всичко е боклук, просто му сменят името. Дори кокаина не е чист.

Ива Модова ,TrafficNews.bg