Доц. д-р Сотир Марчев е началник на Клиниката по кардиология в Медицинския институт на МВР. Почетен член (FESC) е на Европейското кардиологично дружество. Републикански консултант по кардиология. Има придобити специалности по вътрешни болести, кардиология и здравен мениджмънт. Член е на управителния съвет на Българската асоциация по ултразвук в медицината. Притежава европейска акредитация по ехокардиография. Специализирал е във Виена, Белград и Осака. Защитил е кандидатска дисертация в областта на тъканната доплерехокардиография и докторска дисертация върху стрес индуцираната кардиомиопатия. Дългогодишен член на лигата “Лекарите, на които вярваме”.

- Доц. Марчев, с какви въпроси ви звънят пациентите ви с хронични сърдечни заболявания, които се оказаха рискови за новата коронавирусна болест?

- Въпросът е един – как да живеем по време на пандемията, паниката и извънредното положение.

- И как?

- На всички давам седем съвета. Седем, защото, ако си представим паметта като съвкупност от сейфове в мозъка, кратковременната памет разполага със сравнително малко на брой места за съхранение – отделения за 7 информации.

Когато дойде осма, тя измества една от предишните. Можем да помним едновременно 7 неща. Първият съвет е:

Спортувайте у дома поне 30 минути на ден. Да изолираш един сърдечноболен между хладилника и телевизора, е най-лошото нещо, което можеш да му причиниш. Обездвижването влошава сърдечносъдовите заболявания, покачва кръвната захар, увеличава килограмите. Движението намалява сърдечносъдовия риск, понижава кръвната захар, повишава имунитета и помага на психиката.

- Кои упражнения са подходящи?

- Различните хора го правят различно. Някои си слагат постелка пред телевизора и си намират предаване с гимнастика, йога, стречинг – кой каквото харесва. Други - по-често това са мъже, правят клекове, лицеви опори, коремни преси, вдигат тежести, гирички или каквито тежести имат вкъщи. Сравнително ограниченото пространство не е пречка, стига желание да има. Четох за един маратонец, който, като не може да излиза, бяга вкъщи. Терасата му била 7 метра и я пробягвал 6 хиляди пъти – 42 километра. Казва, че не си давал зор и го правел за 6 часа. Мой стар пациент от Благоевград прави 5 км дневно ходене, вървейки в кръг в големия си апартамент. Така че който си има стая, ще си спортува в нея, ако има балкон, може и на него, ако е облагодетелстван с двор – идеално, изборът за упражнения е голям. Но разбира се, не трябва да подлудим съседите, които също са принудени да са у дома.

Вторият съвет е свързан с нещо, което всички усещаме: епидемиите са две - от вируса и от страха и паниката.

- За сърдечноболните коя е по-опасна?

- Не може да се отговори еднозначно. И двете са неприятни. Казвам на пациентите си: Спрете да слушате по цял ден новините и да гледате негативни неща. Намерете програми с комедии, хумористични книги, вестници с вицове, забавни списания. От всяка болест се умира един път, а от страх – всеки ден.

За опазването на психическото здраве помага и общуването с близки и приятели. Може по телефона, може по интернет, каквито възможности имате. Но не прекъсвайте контактите.

Пазете си психическата цялост, като избягвате натоварващите новини, търсите весели предавания и четива и общувайте по телефона или с видеовръзка с хората от близкия си кръг.

- Минахте през “визитация” на тялото и душата, а третото какво е?

- Вероятно в магазините няма да се свърши нито храната, нито тоалетната хартия, нито лекарствата в аптеките. Но е много вероятно затова, че границите са блокирани, затова, че много производства са спрени, във вашето населено място да са неритмични доставките на конкретното ваше лекарство. Ако лекарствата ви са уточнени, чувствате се добре с тях, има смисъл да поддържате резерв от една опаковка или колкото е нужно за терапията за 1 месец. Запас за повече от 1 месец няма смисъл, а ако човек реши да го прави, трябва да гледа срока на годност. Освен това, когато се налага да сменя на някой пациент лекарството, а той си е купил хапчета за половин година напред, ми е трудно да го убедя, че състоянието му наистина налага да се направи промяна.

Четвъртият съвет: Не си сменяйте сами лекарствата под въздействие на реклами или “новини”, че нещо увеличава риска да се заразите с коронавируса или пък че нещо ще ви предпази. Това, което се коментира най-често, е, че вирусът засяга долните отдели на белия дроб, защото там се намира рецепторът, за който вирусът се закача - ангиотензин конвертиращ ензим (АСЕ). Ангиотензин конвертиращият ензим е един от ключовите ензими за регулация на артериалното налягане. Повечето сърдечни лекарства имат вземане-даване с този ензим, който се оказа и мястото на залавяне на вируса към клетките в белите дробове.

Поради това има паралелно два вида публикации. Едните твърдят, че когато сърдечните лекарства се захванат за този рецептор, вирусът не може да се закачи и да влезе в клетката и това подобрява прогнозата. Други публикации казват: когато тези лекарства блокират АСЕ, организмът се опитва да компенсира и си произвежда сам нови ензими и така се увеличава броят на АСЕ по повърхността на белодробните клетки и това може би спомага вирусът по-лесно да атакува белия дроб.

И едните теории са недоказани, и другите. Поради това с еднаква официална позиция излязоха и европейското, и американските кардиологични дружества: не си сменяйте сами лекарствата за кръвно, не си сменяйте лекарствата за сърце заради коронавируса. Така е на теория. На практика, като ми се обаждаха пациенти лекари, които силно настояваха да им сменя хапчетата, им ги смених, щом толкова искат. Но това го правя аз, който съм кардиолог, и на пациенти, чието състояние добре познавам и сменям с нещо еквивалентно, за да са психически спокойни, защото така са си решили. Но на всички казвам, че никой не трябва да си сменя лекарствата сам.

Друго, което обяснявам на пациентите, е петото правило: днес е много по-вероятно да загинат от инфаркт, отколкото от коронавирус. Непрекъснато излизат такива публикации в западните издания.

- Как се обяснява?

- Ще го илюстрирам за яснота с пример. Пациент е с остро коремно състояние, при което страничен ефект е покачването на температурата. Попада при лекари и те започват да се чудят дали не е заразен с вируса, пускат му изследване, то, разбира се, не става веднага и човекът си умира от корем. Подобни случаи се съобщават при различни заболявания. Когато светът е концентриран в нещо, в случая във вируса, много от другите спешни състояния се пропускат. Затова казвам, че днес рискът да умрете от инфаркт е много-много по-голям, отколкото да загинете от коронавирус. Това е вярно, но някои веднага питат: “Значи обществото не е право, като се съсредоточава върху коронавируса?”. Отговор на този въпрос дава не друг, а Насим Талеб, авторът на “Черния лебед”, който казва, че са глупости да се позовеш на този факт, че е по-вероятно да умреш от инфаркт, отколкото от коронавирус. Инфарктите имат една сравнително постоянна честота плюс-минус сезонните колебания и няма риск инфарктите да се увеличат експоненциално.

Хората, които умират от вируса, са микроскопична част от загиващите от инфаркт, но умиращите от коронавируса могат да се увеличат експоненциално. Затова обществото обръща повече внимание на вируса. Но фактът за вероятността си е факт и при спешни състояния човек трябва да търси помощ и никой лекар не е освободен от задълженията да си лекува спешно болните и по време на извънредно положение. Изводът е: не се оставяйте от страх от коронавируса да ви се случи нещо фатално, свързано с друго спешно състояние. Имате ли съмнение за спешно състояние, се обръщайте към лекаря си или към Спешна помощ и не отдавайте всичко на вируса.

- Но досегашният опит по света показва, че сърдечноболните са по-рискови за усложнения от него?

- Коронавирусът е стрес за организма на сърдечноболните и наистина някои хора загиват. Но коронавирусът не е първият или единствен стрес, който може да се случи. Всички кардиолози лекуваме сърдечноболни, на които им се случват разни стресове. Например операция на друг орган или грип, които са не по-малък стрес от коронавируса. Дори в най-старите кардиологични учебници пише, че шансът сърдечноболен пациент да преживее стрес като една несърдечна операция не зависи от това колко тежко е било сърдечното му състояние някога.

Шансът му зависи от това какво е сърдечносъдовото му състояние в началото на операцията. Затова правим подготовка на сърдечноболните да са в добра форма за операцията.

Така е вероятно и с вирусите. Ако сърдечноболен се зарази, шансът да преживее инфекцията вероятно е по-голям, ако в момента състоянието му е контролирано, отколкото ако лечението е запуснато.

Има още нещо извънредно важно. При доказана или вероятна инфекция с коронавирус не се самолекувайте с хлорохин и хидроксихлорохин без лекарски контрол.

Днес цял свят възлага надежди на експерименталното лечение на коронавируса с комбинацията хлорохин или хидроксихлорохин (производни на хинина) с антибиотика азитромицин. Понеже всички те са стари лекарства, налични на таблетки, някои се изкушават да се самолекуват.

Проблемът е, че и трите медикамента, блокират йонните канали, участващи в нормалното активиране на клетките на миокарда и могат да причинят внезапна смърт.

По-възрасните кардиолози и медицински сестри в България имаме огромен опит с прилагането на производни на хинина при сърдечноболни. Десновъртящият оптичен изомер на хинина, наричан хинидин, беше един от най-често използваните антиаритмични медикаменти у нас в близкото минало. Когато правехме регулиране с високи дози хинидин, медицинските сестри сами си знаеха, че на всеки два часа трябва да направят кардиограма на болния и да я покажат на дежурния кардиолог. И въпреки тези предохранителни мерки, и въпреки че не го комбинирахме с азитромицин, малка част от пациентите правеха “хинидинови синкопи” поради нарушения на сърдечния ритъм, провокирани от лекарството. Затова, когато чуя за внезапно умрял с коронавирусна инфекция, първото, за което питам, е дали се е самолекувал с хлорохин или хидроксихлорохин.

- Седмият съвет?

- Той е колкото съвет, толкова и повод за размисъл.

Ние сме застаряващо общество и все повече ще се налага с напредването на годините да се гледаме сами. Затова, когато около пенсионирането започнат да си правят планове, казвам на пациентите си: за вас идеален вариант е жилище с централно парно и топла вода, достъп с асансьор и в близост да има хранителен магазин и поликлиника.

Но тази епидемия може би налага възрастните хора да започнат да преосмислят думите ми дали са актуални.

Когато бях студент, се появи СПИН, след това птичи грип, свински грип и сега – пандемия от коронавирус.

В “Алхимикът” Паулу Коелю пише, че ако едно нещо се е случило веднъж, може никога да не се повтори, но ако едно нещо се е случило два пъти, със сигурност ще има и трети. Вероятно ще видим и следваща пандемия. Това налага промяна в плановете на възрастните.

Богатите хора в Ню Йорк, който в момента е център на епидемията, се изнасят оттам и отиват във вилички или самотни къщички в провинцията. Същото правят и познати лекари тук.

Може би сме в началото на един процес, обратен на стичането на хора в големите градове. Животът в малко населено място има много недостатъци, но по отношение на епидемиите има предимство.