Светът е изправен пред безпрецедентна икономическа и геополитическа буря, породена от ескалацията на конфликта в Иран и блокирането на Ормузкия пролив. Докато политическите елити в Европа продължават да отстояват твърдата си линия на санкции срещу Русия, икономическата реалност може скоро да наложи драстичен обрат. Според експерта по национална сигурност доц. д-р Николай Крушков, Европа е изправена пред толкова тежка криза, че възобновяването на енергийните доставки от Русия и отварянето на спрените тръбопроводи скоро може да се окаже единственият изход за оцеляването на европейската индустрия.

Падането на енергийното ембарго: Въпрос на време или на оцеляване?

По думите на доц. Крушков е неизбежно Европейският съюз да преразгледа позициите си за енергийното ембарго, защото едновременното затваряне и на Русия, и на протока поставя Европа в ситуация, в която да не може да осигури минималните си капацитети. Ормузкият пролив е жизненоважна артерия, през която преминава огромна част от световния петрол, а затварянето му води до неизбежни последици: фалити, деиндустриализация и тежка инфлация.

Прогнозата на експерта е категорична – ако блокадата продължи, политическите решения ще трябва да отстъпят пред икономическата логика:

"Ако нещата продължат така още седмица-две, последствията за Европа ще бъдат до такава степен сложни за управление, че на масата ще дойде въпросът за отварянето на 'Северен поток' 1, 2, 'Дружба', 'Южен поток'."

Той подчертава, че европейските лидери често забравят основното правило в управлението на държавите – икономиката е фундаментът, а политиката е само надстройка. Санкциите и ембаргото са политически инструменти, които не могат да съществуват дълго във вакуум, когато липсва реална алтернатива на пазара. "Не можеш с политически решения да кажеш: аз няма да ползвам това, това и това, ако няма откъде да го ползваш. Можеше известно време и после стигаме до решения, които ще трябва да загърбят политическите различия". Това ясно показва, че падането на санкциите върху руския петрол и газ за Европа може да се случи не като акт на политическо сдобряване, а като акт на чиста икономическа принуда.

Русия – големият печеливш в сянка

Докато вниманието на Запада е насочено към Близкия изток, Русия извлича огромни стратегически ползи от създалата се ситуация и пълни бюджета си от скока в цените на горивата. Затварянето на Ормузкия пролив спира износа на основните производителки от Персийския залив като Кувейт, Бахрейн и Саудитска Арабия, оставяйки техните пазари в Азия, а потенциално и в Европа, без доставки.

В този момент Русия получава уникалния шанс да ги превземе. Доц. Крушков обяснява механизма на този процес:

"Откакто Иран затвори Ормузкия пролив, износът от Залива спря. 80% от този износ е предназначен за Тихоокеанския регион – Индия, Китай, Япония, и 20% е за Европа. Ако това затваряне продължи дълго, то Русия ще измести от пазарите тези производителки на петрол и газ, защото, както знаете, световната търговия не търпи вакуум."

Експертът допълва, че веднъж щом Русия заеме тези пазари, връщането назад от чисто икономическа гледна точка ще бъде изключително трудно.

Четирите цели на ударите срещу Иран

Относно причините за военната атака на САЩ и Израел точно в този момент, доц. Крушков откроява четири основни цели на кампанията. Първо, спиране на ядрения капацитет на Иран. Второ, спиране на производството на балистични ракети, тъй като евентуален масиран удар би преодолял всяко ПВО. Трето, прекъсване на финансирането и въоръжаването на проксита като "Хизбула" в Ливан и хутите в Йемен. Четвъртата цел е смяна на фанатизирания режим на аятоласите. Експертът описва действията като най-модерния тип война – стратегия на "обезглавяващ удар" (decapitation strike), целяща бързото ликвидиране на политическото, идеологическото и военното ръководство на противника.

Европа и липсата на обща политика

Докато световната динамика се променя с часове, европейският политически елит изглежда неадекватен на новите реалности. Според доц. Крушков, Европа продължава да живее с илюзията, че процесите са обратими, докато светът навлиза в ера, в която доминира "правото на силния", а конфликтите се решават чрез сделки между лидерите.

По думите му Европейският съюз демонстрира сериозни несъвършенства и липса на обща външна политика. Въпреки че често критикуваме САЩ, ние сме критично зависими от тях – от технологиите и изкуствения интелект до разплащателни системи като Visa и Mastercard, и дори европалетите за транспорт. За да оцелее и да не загуби конкурентоспособността си, Европа трябва да се федерализира, да изгради собствен технологичен капацитет и да заложи на ясна специализация в икономиката.

Ходовете на Путин и войната в Украйна

Анализирайки ситуацията в Украйна, експертът посочва, че политическото ръководство на Русия вече четвърта година не постига целите си, а резултатите са катастрофални.

"Умират хора, фронтът не се променя съществено, а икономиките на всички замесени страдат. Путин губи международната си репутация като надежден съюзник след падането на лидери като Саддам, Кадафи, Асад, Мадуро, а сега и лидерството в Иран. Според Крушков войната трябва да спре възможно най-бързо, защото колкото повече се бави, толкова повече Индия и Китай придобиват недостижимо стратегическо предимство пред Европа и Русия. Очакванията са Доналд Тръмп да настоява за нейното бързо прекратяване"

Рисковете пред България: Инфлация и мигранти

Българското правителство реагира много зряло и бързо на кризата, като свика Съвета по сигурността и запази пълен неутралитет. Доц. Крушков обаче очертава три преки риска за страната ни: първият е скокът в цената на горивата, който неминуемо води до инфлация и социални проблеми. Вторият е потенциална нова мигрантска вълна от Иран, която ще премине през Турция. Третият риск е свързан с евентуални терористични атаки срещу израелски или американски обекти и туристи у нас. Стратегически погледнато, България има спешна нужда от профилиране на индустрията си и обвързването ѝ с образованието, за да бъде подготвена за предизвикателствата на новото време.