Има едно място в Пловдив, където надеждата е почти физическо тяло. Там, на четвъртия етаж на Детска клиника в УМБАЛ "Св. Георги" в дните около Коледа лежат десет деца. Те са различни, момчета и момичета, най- малкото е на два месеца, най-голямото- на 17 години. Над всички тях тегнат диагнози, които поставят под съмнение обичайните празнични пожелания. Около тях има близки - майки, бащи, баби. От различни места са, от цяла България. Децата и техните близки са хората, за които преди дни се води битка в парламента и се разгаряха страсти. Беше им отрязан аварийният изход. Сега, толкова типично за българската политическа действителност, той започва да се открехва от различни места, но всичко, което се случи до този момент, има едно единствено определение. Недостойно.

Съвсем обратното усещане е в мястото, където всичко изговорено публично - и за тежките диагнози, и за скъпите лекарства, и за цената на живота има съвсем конкретни измерения. И децата, болни от рак и поставените им пред най- тежкото изпитание родители се държат достойно.


Ракът има различни лица и истории. Той е подъл.Толкова подъл, че може да те издебне още преди да си се родил. Такава е съдбата на двумесечното момиченце от Сливен- то се е родило с левкемия. От родилния дом директно е постъпило за лечение в Детска клиника, в толкова краткия си живот почти не е дишало друг въздух, освен болничния. Майка му и баба му са с него, радват му се, а то спи, протяга се, усмихва се, мрънка отвреме навреме, суче, пълни памперсите и изглежда като всички останали бебета на тази възраст. Всъщност е истинският, оригинален прототип на борбеността.

Детето преминава през химиотерапия, а достатъчно знаем вече как се чувства човек след това. Но борбеността му е забелязана още от лекарите в родилния дом, и тук я потвърждават. Затова майката е усмихната, а бабата на малката е твърдо, непоколебимо убедена, че ще преминат през това изпитание. Възможно е. И дано това едно от коледните чудеса тук.


Вместо с приятелки в мола, вместо на коледни тържества, най- голямото момиче тук е изправено пред сериозен медицински проблем в хода на лечението. Левкемията е изпила силите и, но очите и блестят. Този подлец, ракът, е дошъл на среща вместо някое хубаво момче. И не иска да си тръгва. Диагнозата е от най- тежките, след химиотерапия тя бива изолирана от всякакви контакти, защото
имунната и система е на нула. Оказва се, че в тези периоди не отвън, а отвътре я атакува някаква гъба.

Да ме прощават лекарите, тя сигурно си има сложно латинско наименование, но така я обясни майката, а и какво значение има как се казва врагът. Има лекарство срещу тая гъба, то е от онези, редките и много скъпи. Пълната доза за необходимото лечение струва 200 000 лева. Семейството е кандидатствало във Фонда за лечение на деца от чужбина, оттам са одобрили разхода, поръчали са лекарството. После, кой знае защо, са държали това толкова ценно и спешно необходимо лекарство цяла седмица на митницата. Така или иначе, то идва, започват да вливат първата доза и...още на 20-тата секунда се установява, че момичето има пълна непоносимост към него. Спират системата. Умуват. В тази стая на четвъртия етаж на Детска клиника има нужда от чудо. Веднага. Истинско...

Половината от стаите на етажа са прясно ремонтирани и болните са новодомци. В останалата част в момента върви ремонтът. В коридора е пълно с чанти, от които надничат шарени пакети. Дошли са хора, ангажирани с борбата на децата срещу рака. Някои от тях са загубили вече битката, но продължават да помагат на другите. С кърпи на главите, подкрепяни от майки и бащи, децата се събират на петия етаж, за да се повеселят. Коледа е, празник е. Очичките им са весели въпреки всичко. Вън, в коридора, възрастна медицинска сестра плаче мълчаливо. Осем години вече работи тук и казва, че с това не се свиква. Вярвам и.


Към тържеството бърза с патерици и 13 годишно момиче. Злокачественият тумор в тазобедрената й става е отстранен при операция преди два месеца в София. В Пловдив е насочена за химиотерапия. Иначе е от Северозапада. Възрастен човек с такава диагноза сигурно ще пристъпва по-внимателно, но това си е дете. В момента е добре, в момента има тържество, в момента има подаръци, а то е жадно за радост. И пъргаво преодолява разстоянието. Ракът, този подлец, тук е изпреварил пубертета. Всички сме наясно какъв инат, обаче, може да бъде един пубертет, затова точките в този конкретен случай най- малкото са наравно.

Докато тя е на петия етаж, за да участва в тържеството, в стаята остава баща и. Уморен е, личи по всичко. Майката на детето е починала и той е сам родител, и баща и майка. Докато чуват тежката диагноза, някак си е подредил живота, работил е като шофьор във фирма за дограма, бабите са помагали. Ракът, този подлец, обича и да обърка животите на хората. Вземал е всички възможни отпуски, болнични, за да бъде с детето си. Но това не може да продължава безкрайно и е напуснал работа. Сега разчита на помощите за безработни и на пенсията на дъщеря си. Дали му трябват пари? Със сигурност. Само пътуванията от далечния град са сериозен разход. Но е поел тежкия си кръст и го носи. Единственото, на което се надява, е дъщеря му да има бъдеще.
Чу ли, дядо Коледа? Тези дни получаваш много писма с много молби. За велосипеди, кукли, айфони, куче... Дали помагаш само на онези, които вярват в теб?

Ето го и него - на първия етаж на клиниката. Добрият белобрад старец с пълен чувал. Поставен е точно до кабинета за образна диагностика. До него има знак за радиация.
Време е за чудеса.