Може ли едно лице да бъде осъдено за извършено от него престъпление въз основа на видеозапис от камера в магазин, на улицата или в определена институция?

 На този въпрос трудно би могло да се отговори еднозначно, предвид това, че всяко обстоятелство от действителността не следва да бъде игнорирано, а неговото наличие да бъде съпоставено и преценено с останалите факти и обстоятелства, във връзка с него. Според Наказателно-процесуалния кодекс, предпоставка за започване разследване на престъпление е наличието на законен повод или достатъчно данни, че такова е извършено. В тази връзка, наличието на видеозапис на заснето с камери престъпление, извлечен от CD, “flash“ памет или друг носител, може да послужи именно като достатъчно данни за започване на досъдебно производство.

В така образуваното наказателно производство се изследва цялата верига от събития – всички обстоятелства свързани със събитието на престъплението, чрез предприемането на редица процесуално-следствени действия: установяване с видео-техническа експертиза автентичността на записа и това дали същият не е манипулиран. Разпознаване на лицето от записа, чрез специфичните му индивидуализиращи го белези: характерна форма на носа, оплешивяване, татуировки и др. Освен разпознаването с висока степен на сигурност би се използвала и лицево-идентификационна експертиза. На установяване подлежи и местонахождението на лицето по време на извършване на записа, чрез разпити на близки, познати, справки от мобилни оператори и др. Ценни сведения за личността на лицето, за което съществува съмнение, че е извършило деянието е неговото свидетелство за съдимост, както и предходните му криминални прояви.

При така извършените действия по разследване, информацията от записа би могла да бъде допълнена и потвърдена респ. опровергана от всички останали събрани доказателствата в хода на разследването, разбира се, ако те са законосъобразни. Така образувалата се доказателствена съвкупност би могла да даде категоричен отговор на въпроса – има ли престъпление и извършено ли е то от лицето, за което се твърди, че е извършител.

В много от мотивите си, съдилищата приемат, че дисковете съдържащи записи от охранителни камери имат качеството на предмети, върху които има следи от престъплението. Поради това без съмнение те могат да се ползват като веществени доказателства, при положение, че същите не са манипулирани и няма данни за извършена интервенция спрямо тях. Аргумент в полза на това виждане е, че именно записите биха могли най-пълно и безпристрастно да възпроизвеждат събитията, осъществили се в момента на извършване на престъплението, и да дадат категоричен отговор на въпроса кой е деецът. Ето защо съдът ги приема като източник на достоверна информация, с който източник следва да се сравняват и останалите събрани доказателства, както отделно едно от друго, така и в тяхната съвкупност.

Според Наказателно-процесуалния закон веществени доказателства са предметите послужили за извършване на престъпление, както и тези върху, които има следи от такова. Доказателства са и всички други предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото. Цитираният закон, обаче забранява присъдата да се гради на предположения, а подсъдимият се признава за виновен само ако обвинението е доказано по несъмнен начин.

Адв. Росен Димитров за TrafficNews.bg