Дойде поредният по-дълъг уикенд. Следейки почти на живо столичното задръстване, останах с много странно впечатление.

Цялата история ми напомни на аномален тромб, който вместо да отива към сърцето, излиза от него. И малко по малко, трудно, мудно, започва да се разпада и постепенно се разнася по цялото тяло на България.

Естествено, това се случваше под щастливите подмятания, че софиянци се връщат по родните си места. Кореняк-софиянците, или тези, които по някакви причини са решили да останат в града, отговаряха не по-малко закачливо.

И въпреки всичко прозира един тон, което ми припомни нещо, което на пръв поглед няма нищо общо. Разпада на Втората Българска държава. Първо поредица от слаби владетели, разделяне на страната на няколко части, превземането на цялата й територия, хапка по хапка от Османската империя.

Наречете ме луд, но май не сме си научили урока. Има ли голям областен град, в който да не живее не особено компактна група, която мрази съседния голям областен град? А това, че България мрази София, а София отговаря с взаимност?

Въобще няма да навлизам в тънкостите на междукварталните и междублоковите отношения. Просто няма район, в който да не е водена "Великата битка за паркоместа" или не е случвала "Обсадата на кофите под нашия блок", а "Епопеята на градинката"?

Наистина ли сме толкова разединени, че при всеки по-дълъг уикенд, се случва едно и също нещо? И наистина ли чрез вече изтъркани, като клошарски дънки, бъзикчета си напомняме, че сме такива?

А и с какво са виновни хората, които търсят развитие в столицата? От хубав живот ли идват в нея? Цялото, разединено население на страната е поставено в патовата ситуация, да се ориентира към местата, където има прехрана и развитие. Чисто и просто. И тук въпросът за това защо се получава така, не трябва да се отправя нито към хората, дошли да се развиват в София, нито към тези, които искат да чуват само шопски говор. А към едни други чичовци и лелки. Между другото времето на въпросите е точно сега, преди изборите.

В този ред на мисли се чудя, защо по Коледа и Нова година, социалните мрежи не се изпълват със снимки на претъпканите летища с бъзикчета: "Европейците се връщат по родните си места". Не е смешно, нали?

Та София се изпразни, изключително спокойна и приятна. Сякаш караш в полунощ, но е светъл ден и не бързаш, за да си легнеш, а лежерно се чудиш къде да обядваш. И, наречете ме луд, не мога да разбера, защо по принцип не е така. Или гореописаният тромб не е метафора за задръстването, а за разединението?