В Деня на Земята ви разказваме необикновена история, станала реалност благодарение на безотговорното отношение на редица граждани. От години деретата край планинските пътища се разглеждат от един определен контингент хора като контейнери за боклуци, а отпадъците там се натрупват с времето, за да обособят сметища.

В редица ситуации те остават в тежест на природата, докато не се намеси някой. Такъв е случаят на група доброволци, изчистили едно от труднодостъпните дерета по пътя за село Лилково край Пловдив.

За да успеят да достигнат до най-долните точки на дерето, се намесил екип на Аварийно Спасяване – Пловдив. Този път обаче те се притекли на помощ не на хората, а на природата. Впоследствие се наложило съдействието на Община Родопи и КМД – Пловдив.

TrafficNews се свърза с Георги Влайков, станал част от събитието, за да разкаже любопитни подробности за преживяването им и с каква емоция ще запомнят тази несвойствена спасителна акция.


От Аварийно Спасяване – Пловдив използват въжета, за да издърпат чувалите със смет

−Как се роди идеята да направите доброволна акция по почистване на дерето?

− Моят колега Любен Любенов и хора от „БГ Бъди Активен“ са отишли на място с идеята да го почистят, без да предполагат докъде ще стигне това начинание. В горната част на дерето се намира едно уширение на пътя, където има чешма и беседка. Хората спират за почивка, сигурно си правят пикници, но няма една кофа за боклук. Искам да направя едно уточнение, не е нужно навсякъде да има кофи, необходимо е хората просто да си тръгнат заедно с отпадъка си.

Тук се намесва и дерето, което се намира от другата страна на пътя. Дълбочината му грубо казано е между 40-50 метра. Това накарало останалите доброволци да извикат Аварийно Спасяване, за да може да се гарантира безопасността на хората, които ще влязат вътре. Помогнахме както със събирането, така и с изкарването на отпадъците от дерето.

−За какво обикновено се използват въжетата, с които сте влизали вътре, и беше ли необходима специфична подготовка в този случай?

−Обикновено методите за въжено спасяване се използват за труднодостъпни места, където е опасно да слизат спасители. Ако например някой се подхлъзне и падне в дере, счупи си крака и не може да излезе, той ще бъде изваден по същия метод, по който вадихме и отпадъците. Разбира се , човекът ще бъде положен на носилка и заедно с нея, посредством въжената установка, той ще бъде издърпан горе.

Иначе всички от нашето формирование са минали през модул на обучение за работа с въже. В случая специфичното беше, че се наложи да използваме две коли, за да издърпаме отпадъците, тъй като тежаха много. Очаквахме да напълним няколко малки чувала, оказа се друго.


Доброволци чистят дере край Пловдив

−Казахте, че количеството ви е изненадало. Колко боклук събрахте всъщност?

−Да, на пръв поглед въобще бе личеше да има толкова много боклуци. Подозирахме, че ще трябва да прекараме 3 часа долу в дерето. Чистихме повече от 5 часа, но успяхме да съберем всичко. Все пак се бяхме подготвили с много чували, както и биг бег, голям 1.5 х 1.5 х 2.0 метра. Отидохме с идеята, че ще напълним един биг бег и ще приключим. Когато слязохме долу обаче видяхме, че когато дръпнеш един найлон, отдолу изскачат една бутилка, една туба, и памперси, и гуми..

В крайна сметна напълнихме около 30 пълни чувала и два биг бега. Големият биг бег тежеше близо 300 кг. Това наложи да направим установката с две коли, за да приложим допълнителна сила. Обсъждахме го с колегите, вероятно сме се доближили до 1 тон боклуци.

−В духа на шегата „Разбираш, че българин е изкачил Еверест по хвърлената кофичка кисело мляко и опаковка от вафла“, кой беше „най-нелогичният“ отпадък, който срещнахте?

− Имаше една цяла маса (смее се). Намерихме рибарски живарник, при това метален. Това пособие сигурно е правено преди много години, защото тогава на хората още им се е занимавало да заплитат тел с тази цел. Имаше тракторна гума, която тежи доста. Както и четири стари автомобилни гуми. Памперси и обичайни отпадъци от пластмасови туби. Затова подозираме, че импровизираното сметище се е образувало преди много време.

− Появиха ли се приключенски истории долу в дерето?

−Времето беше много неприятно. Беше кално, хлъзгаво, всичко беше мокро. Имаше много събрана вода в най-ниската точка и нападали листа. За другите доброволци, които за пръв път се спускаха с въжета, беше много по-вълнуващо. Имаше адреналин.


Саламандър, намерен насред отпадъците

Нещо, което ни зарадва много, беше срещата ни с един дъждовник. Както чистехме, едното момиче каза „Тук нещо мърда“. В следващия момент саламандърът изскочи. Много му се радвахме, изключително красиво животно. Но повече се радваме, че успяхме да направим местообитанието на тези и други животни малко по-приветливо. И напомням, че всеки боклук, изхвърлен там, пряко застрашава всички видове.

−Споменаваш, че изхвърленият отпадък е опасен за животните. Не е ли това валидно и за хората?

−Абсолютно. В дерето намерихме туби от бензин и блажна боя. Оттам преминава рекичка, която се отича в съседните села. Да не говорим, че тези райони са пълни със самоделни чешми, които са свързани именно с реките в околността. А чешмичките не са свързани с водопроводна система, нямат филтри! Когато някой пусне една туба с масло в дерето, символично казано, някой долу я пие. Всичко, което направим, има своят ефект върху нас. Подобни отровни течности не остават капсулирани в природата, те отиват някъде другаде. Ако се проследи поточето, като нищо ще се окаже, че докато стигне до Храбрино, вече има три свързани чешми!

−След добре свършената работа да оберете чуждите отпадъци, имате ли някакво послание към хората, които са ги изхвърлили там?

−Вижте, повечето от доброволците сме и планинари. Участваме с организации, аз самият съм планински водач. Свикнали сме да обираме чужди отпадъци. Просто ми се иска да напомня, че природата е на всички нас. От нас зависи да я опазим такава, каквато искаме да я виждаме.

Не мога да си представя как някой човек, дори да е най-големият мърляч на света, отива на подобно място, сяда на беседката, около него е пълно с боклуци, а той за наслаждава на гледката?! Може би затова дерето се явява като удобно място, понеже отпадъците изчезват от полезрението.  Хората трябва да се замислят, че природата не се замърсява сама, ние го правим. Трябва да се осъзнаят и последствията от подобно поведение.

Не коментирам усилията, защото ние пак ще отидем и пак ще го изчистим, ако се налага. Просто нека не се налага.

−Каква е емоцията, с която изпращате този един тон отпадъци там, където му е мястото?

−Смесена. Поддържаме обаче едно негативно чувство към хората, които ни създадоха тази работа. Да, огромно удовлетворение заради добрата работа, която свършихме там през събота, но няма как да не изпитваме и негативно чувство към онези, които са захвърлили нещо и са си тръгнали.

Снимки: 4K Studio - Ичко Динков