Средство или цел са парите? Въпросът за функцията и същността на платежния инструмент е може би стар колкото спора за яйцето и кокошката. От „Богатството на народите“ на Адам Смит до днес има десетки икономически модели, които имат своите поддръжници и протвиници.

Има обаче едно ясно разграничение, което трябва да прави всеки един икономист, банкер и финансист, а именно, че публичните и частните финанси са две съвсем различни материи. Използването на някои методи от едната част на финансите в другата, може да даде пагубен ефект върху цялата система. 

По време на дебатите в Общинския съвет тази седмица относно бюджетната прогноза на Община Пловдив до 2023 година, зам.-кметът Илия Кирчев отново застана да брани готвения 120-милионен заем. В края на разсъжденията си покрай евтините пари и реализацията на големите проекти, той каза нещо, което е повече от смущаващо.

„Ако не се намери финансиране от кредити – капиталовите разходи няма да могат да се реализират. За да може да се разширява базата за получаване на местни данъци и такси, да се строи и облагородява, трябва да се инвестира”, каза Кирчев.

С други думи изявлението на Илия Кирчев е класически пример за бизнес модел. Реализацията на въпросните инфраструктурни проекти, той приема, като средство, на което да стъпи  за привличането на повече хора в града. Това означава повече строителство, повече коли и повече хора, които да плащат данъци. Така с тази инвестака парите правят пари, което е класическа методика в частното банкиране и финаниция се увеличават приходите от новите данъкоплатци, а бюджетът на града нараства – погасяването на кредита пък става по-лесно. Тсиране.

Дали обаче това е адекватно за управлението на публичните финанси?  Отново отговорът може да е уклончив, но трябва да се обособят даденостите на въпросната „база”, както я нарече зам.-кметът по финанси.

Ако говорим за една община Мъглиж например, която е една от най-големите по територия в страната , това е перфектният модел. Огромни пространства, нужда от строителство, млади хора и нови фирми. Всичко това ще привлече нова „база”, на която да се гради развитието на цялата община.

Базата в Пловдив обаче е друга. Огромните проблеми на Пловдив са презастрояването, гъстотата на населението,  тежкият трафик и намаляващите зелени площи. С други думи разширяването на „базата” на хора, които си плащат данъците не е особено удачно, защото с това ще се задълбочат проблемите, а няма да се решат.

Въпросният заем и реализацията на големите инфраструктурни проекти трябва да реши именно тези проблеми. Защото публичните финанси не са, за да  се множат парите, а да подобряват жизнената среда на пловдивчани. Логиката в строителството на нов мост над Марица е да облекчи трафика и подобри екологията, а не да се застрои с жилищни комплекси покрай него. Логиката на спортния басейн „Младост” е да имаме модерно съоръжение, в което децата и спортните таланти на Пловдив да се развиват и подобряват физическото и здравословното си състояние, а не да бълва парични потоци в общинската хазна и да вдига приходите.  

На няколко път общински съветници от опозицията се опитваха да обяснят на Илия Кирчев, че бюджетът на града не  са таблици с плюс и минус, а средство за реализация на политики. Политики, които пловдивчани очакват, за да живеят по-добре.  Правенето на пари с общинските пари не може да е самоцел. Големите проекти на Пловдив не може да са за привличането на повече данъкоплатци в града, а за решаване на проблемите на тези, които са гласували за тази власт с очакване да го сторят.

При дебатите се стигна до там Николай Радев от БСП  да моли някой измежду съветниците на ГЕРБ да вземе отношение в дебата и да каже своето мнение. Никой от 17-те съветници обаче не го стори.

Единствен пък Слави Георгиев се изправи срещу Кирчев и каза, че това намерение обрича Пловдив на презастрояване и разширяване на проблемите. Георгиев отбеляза, че „разширяването на базата” е логично, когато Пловдив излезе от тесните си граници и се разшири към община „Марица” и „Родопи”.

 Кметът Здравко Димитров заяви неведнъж, че кредитната линия не е на всяка цена и  не е задължителен елемент. Решението щяло да се вземе след широко обществено обсъждане и приоритезиране на проектите.  По всичко личи обаче, че първо ще трябва да се приоритезира каква е целта на този кредит – да се решават проблемите на пловдивчани, или да си търси „нова база, която да плаща данъци и такси”.

 И тук вече не става въпрос неспособността на Илия Кирчев за политическо говорене, а за действията му там, където трябва да е силен – изразходването на парите на пловдивчани за тяхното собствено благо.