Не е въпросът колко пари взимаш, а колко струва това, което ти трябва. Тази максима вече засяга дори онези, които преди месеци се водиха "средна класа".

Ако днес получавате заплата от 1200 лева и възнаграждението ви не се е променяло от преди 1 година, то излиза че днес получавате около 700 лева. Да, вие продължавате да получавате 1200 лева, но с тях не може да си купите толкова стоки и продукти колкото можехте преди 1 година. Всъщност можете да си купите почти наполовина по-малко. 

Според Националния статистически институт годишната инфлация за февруари 2022 г. спрямо февруари 2021 г. е 10%. Но индексът не цените на производител показва покачване с над 40% на годишна база. С други думи има сериозно разминаване някъде в методологията.

Всъщност индикаторът "индекс на цени на производител" е т.н. предвестник на инфлацията. Икономистите я използват за прогноза, но предвид рязкото покачване все още явно не е свършил процесът по догонване. От друга страна на практика имаме галопиращи цени, което показва, че със сигурност има нещо неадекватно в стойностите от 10%. Всички го усещаме по джоба си, по потребителската кошница, по хладилнка, по лановете си за почивка. 

Изведнъж изглежда, че средната класа почва да се топи, а българите все повече да обедняват. И това не е общо усещане, а реалност като тази на битката за олио в "Кауфланд". Мислите ли, че хората, излязли от ранни зори да се редят на опашка отиват, защото имат ирационално мислене, че олиото ще свърши? Или пък, че са жертва на друг вид заблуда, опасност, тревожност? Не, голяма част от хората отидоха да си купят просто защото за тях е непосилно да си купуват олио на 5-6-7 лева литъра. Няма никаква зрелище в тази картина, липсва хлябът. 

Основните хранителни продукти все повече поскъпват. Причините са от най-различно естество. Цената на газа, горивата, войната. 

За съжаление към днешна дата прогнозите са за все по-нарастваща инфлация. Заплатите обаче масово запазват старите си нива, макар и очакваното малко повишение на минималната работна заплата до 710 лева. Единственият начин българинът да не обеднее още повече и ножицата между богати и бедни да се отвори е да има повсеместно индексиране на трудовите възнаграждение. От гледна точка на работодателите обаче покачващите се производствени разходи не предразполагат към подобен ход.  

Ако скоро не се разгледа възможност за вдигане на всички възнаграждения с минимим 10% - каквото е нивото на т.н. официална инфлация, която очевидно не отразява реалното поскъпване на живота, покупателната способност на българина ще се срине. В тази антиутопия надницата вече няма да стига за 10 бутилки олио, а може би само за фунийка слънчоглед.