България да стане член на Европейската космическа агенция, а двама наши астронавти да бъдат част от екипите на НАСА, за да „превземат“ необятното пространство на Космоса. Това бе предложението на спечелилата парламентарните избори партия Има такъв народ, което като че ли бе обсъдено от всеки българин. Някоя го одобриха, а други намираха начини да му се присмеят, но както всяко друго чудо – и това не изтрая повече от три дни.

За някои обаче, от години потопени в идеята за панорамна гледка към Земята, за кацване на Червената планета, за пътуване „до звездите“, тази тема продължава да бъде на дневен ред. И в частност проблемът защо страната ни, постигнала невероятни научни успехи в областта на космонавтиката и астронавтиката, в момента не фигурира на научната сцена като фактор?

По темата TrafficNews разговаря с младата надежда на астронавтиката Димитър Фердинандов. Пловдивчанинът изучава Авиокосмическо инженерство в Университета в Бирмингам, а по пътят си до там е срещнал много препъни камъчета. А изоставането на България с придобиване на членство в Европейската космическа агенция е именно едно от тях.

Вижте какво обаче би означавало членството ни в ЕКА през погледа на нашите млади надежди и нашите ученици в разговора ни с Димитър:

-Да започнем оттам – какви мисли нахлуха в теб, когато чу, че част от приоритетите на водещата партия след изборите е да задейства членството на България в Европейската космическа агенция?

−Изненадах се много, защото по принцип това отдавна не е част от приоритетите на която и да е партия. Извън политиката, жалко е, че въпреки наистина голямият принос на България за развитието на космическите науки и космонавтиката - вече не сме толкова активни на международната сцена. Имаме потенциал, който сме оставили на заден план. Към днешна дата българската космическа храна е една от най-добрите. Първата българска космическа оранжерия, създадена от д-р Таня Иванова, продължава да бъде в основите на изработка на оранжерии, които в момента са в орбита. България има страхотни измерващи апарати, например „Люлин“, които се използват от специалисти по света. Имаме страхотни учени, които работят за NASA, ESA, SpaceX.

На фона на всичко това, ние никога не сме били основен член на Европейската космическа агенция, което е огромна загуба за учените, студентите и българския бизнес. Защото в последните няколко години ЕКА се опитва да помага на космическия пазар, да работи наравно с НАСА и Китайската космическа агенция, прави големи инвестиции от стотици милиони евро, за да развие допълнително присъствието на европейските държави на космическата сцена. Но понеже България не е неин член, тя няма достъп до тези достижения.

- Някога срещал ли си се с неудобството, че все още не сме член на ЕКА?  

-Да. Това съм го усетил на свой гръб, когато съм имал интерес към програми, но не съм имал възможност да се запиша за тях, именно защото България не е пълноправен член на ЕКА. Сега в университета в Бирмингам също се усеща. Там, особено след Брекзит, всички студентите кандидатстват като европейски граждани и в Англия се водят „европейски студент“.

Много от тях ходят на стажове в ЕКА и животът им се променя. Познавам много хора, които в рамките на летния си стаж са направили толкова много връзки с учени. Българите също имаме право на стажантски програми, но целият процес е много по-сложен. Има разлика и във финансирането. Проблемът идва оттам, че в космическите науки има засекретени данни и когато се работи със студенти, за предпочитане е те да идват от страна, член на ЕКА. Това се прави от съображения за сигурност. Тъй да се каже се гледа с повече доверие на студент, чиято страна е част от този „пакт на общоевропейска космическа сигурност“. Напълно разбираемо е.

- Ти си взел решението да се обучаваш в чужбина. Това има ли общо с условията за развитие, които страната ни създава?

-Ако желаеш да се занимаваш с космонавтика, да останеш в България е невъзможна мисия. Космосът тук не е приоритет нито на държавата, нито на частния сектор и така намирането на финансиране е изключително трудно. Имаме компания, която работи по създаването на наносателити, което е изключително постижение, обсерваторията в Рожен подпомага космическите пътувания. Но все пак повечето млади хора, включително и аз, поемаме по този път извън страната.

-Какво според теб би означавало участието на България като пълноправен член на Европейската космическа агенция?

-Обявяването на това България да има свои специалисти в Космоса като приоритет на правителството се прие като проблем. Всъщност това е по-скоро решение. Ако това се проведе като добре организирана космическа програма, би имало много плюсове, тъй като в тази програма ще работят висококвалифицирани кадри. Дори българи, напуснали страната, за да се обучават в тези специалности,  е възможно да се приберат, за да развият капацитета си тук. Единствено и само можем да спечелим – няма държава, която е инвестирала в наука, но е загубила. В науката, разбира се, е малко трудно да се установи кога какво се печели. Но в повечето случаи самото участие в науката води до неочаквани победи и успехи. И те се случват по пътя неочаквано, както се е случило с WWW(world wide web), защото в ЦЕНР са се нуждаели от подобна система. Така и Ядреномагнитния резонанс се открива неочаквано в ЦЕРН, но в момента спасява човешки животи. Това, което трябва да се знае е, че инвестирането в наука, насочена към подобряване живота на Земята, може да бъде само плюс. А да не говорим, че малките инвестиции, водят до големи печалби.

А доколкото съм запознат Европейската космическа агенция цели да не се налага на един средностатистически гражданин да отделя повече от цената на билет за кино годишно в инвестиция. Не говорим за огромни инвестиции от страна на България, говорим за програма, която дава възможност за развитие и вдъхновяване на висококвалифицирани кадри.

-Освен за учените ни тук и сега, участието на в ЕКА би ли имало една по-перспективна цел?

-Разбира се. Когато България заявява  желание да бъде част от този процъфтяващ пазар, това ще даде на децата перспектива – да знаят, че могат да останат тук и да се развиват в тази сфера. Честно да си кажа, не познавам хора, които се занимават с това, и са останали тук в България. От години всички се готвим за тези специалности с идеята, че ще заминем извън страната. А колко пъти сме си говорили с познати, че искаме да се върнем тук  и да можем след време да дадем своя принос за младите ученици и студенти. Това е тъжно, но може да бъде предотвратено.

-Въпрос на престиж или на нещо много отвъд това е да можем да изпратим наши космонавти на мисия в Космоса?

-На практика България трудно към момента би могла да има свои космонавти на мисия в следващите няколко години, тъй като цикълът за избиране на космонавти приключи този май месец. Имахме време досега да се включим към ЕКА. Когато става въпрос за космонавти, това не са обикновени хора – това са инженери, специалисти в тесни специалности. И тук не говорим за космически туризъм, а за чиста наука, занимаваща се с изучаване на куп неща. Дори човешкото тяло, защото се наблюдава дори как туморни клетки реагират на безтегловност и радиация в космическото пространство. Мисълта ми е, че всичко, което се прави сега, се прави с цел да се подобри живота на човека.

-Защо според теб така противоречиво бе прието предложението, което ще даде шанс на българските учени да покажат какво могат на световната научна сцена?

-Това, което напоследък си мисля, е че в България сме изгубили очакването, че можем да бъдем значима част от научната сцена. Ние сякаш сме забравили как да вярваме на нашите специалисти, не се гордеем с тях. Правя съпоставка с Англия и процеса на ваксинация срещу COVID-19. Там се чувства едно уважение към учените, които работят по ваксините и ги създават, има гордост, че в страната има такива хора. Ние някакси, за съжаление, изпитваме недоверие, подценяваме ги, имаме ниско очакване.

-Какво според теб може да се направи, за да чуваме за все повече българи, които успяват в научни области на територията на страната ни?

-Ако искаме България да се развива като технологичен гигант в Европа, то трябва науката да се направи по-достъпна. От друга страна, трябва за учените да бъде по-лесно. Крайно време е да намерим начин да инвестираме в учените си тук, а не да ги гоним извън страната при някакви частни компании.

Планът ни за действие не работи, трябва ни такъв, който да приоритизира науката тук, със свои собствени учени и анализатори. Тогава и много проблеми ще могат да се решат на локално ниво. А ако успеем да включим и частния сектор в тази мисия, за да има сериозни инвестиции, ще видим как растежът идва.

Лесно можем да забележим това отдръпване от науката - забележете родителите какво насърчават децата си да учат. Тясно специализираните науки не са на пиедестал, те предпочитат децата им да се развиват в сферата на медицината, на правото, на икономиката. Чистата наука – биология, физика, химия остават назад, а за съжаление, само и единствено губим от това.