Факт е, че грубо отношение се среща в почти всяка институция в нашата държава. Служителите там би трябвало да са в полза на гражданите, да обясняват когато нещо не ти е ясно, да ти съдействат и да те информират за правата ти. Но.... само би трябвало. Реално нещата стоят по съвсем друг начин. В нашата държава, когато трябва да получиш пари от нея, се започва едно велико тичане от институция на институция, сърдити лелки те гледат лошо изпод очилата и вместо да ти съдействат те смъмрят още за добре дошъл.

Днес се сблъсках с поредният такъв случай в Социално подпомагане гр. Пловдив, район Централен и не само. Ето и моят казус: На 26.05.2015г. ми изтече личната карта, нямах възможност да я подновя края на април или началото на май и на 13.05.т.г. установих, че са ми я откраднали. Отидох в районното и подадох документи за издаване на нова лична карта, обикновена поръчка. По принцип стават за около 20 дни, а и напълно изключих, че трябва да подам и документи за детски надбавки.

Та, реших да изчакам последният работен ден от месеца и да проверя дали ми е готова картата и заедно с другите документи да си пусна декларацията. Кръстосвайки пловдивските улици от сутринта, за да си събера пълният набор документи, решавам да мина през социалните и да попитам дали след като съм регистрирана и не подавам за първи път, ще мога с акта от полицията да подам документи за детски, за да не губя и без това "големите" пари за цял месец, понеже макар и малко са ми жизнено необходими.

Служителката на смяна беше любезна и каза, че могат да ми приемат документите като до 14 дни ще трябва да ида да занеса новата си лична карта. Зарадвана и спокойна, продължих към вкъщи, за да оставя децата си на дядо ми да ги гледа и да тичам да свърша всичко останало. Няма да изреждам колко ходене и чакане преживях днес, за да събера нужните документи. В крайна сметка в 4:30 някъде бях пред социалните с всичко, което трябваше да представя и зачаках реда си. Влезнах и хоп, вече беше застъпила друга служителка на смяна. Започнах да обяснявам, че съм идвала по-рано днес и нейната колежка ми е казала, че може сега да подам и до 14 дни да донеса вече издадената лична карта. Жената на няколко пъти ходеше до другата стаичка, за да се консултира, защото явно не знаеше как се реагира в подобна ситуация.

Показах акта от полицията и чувам как друга служителка или пряк началник / не зная каква/ казва, че картата ми е изтекла, а не че е изгубена. Как преценят те къде и какво се е случило с моят документ за самоличност??? В Акта е описано много ясно за какво е и че картата ми е открадната, не изгубена и не изтекла. Идва въпросната служителка и ми заявява, че нямам актуален документ и не мога да подам за детски. Обяснявам, че след като картата ми е открадната тя е обявена и без това за невалидна и дори да запишат номера й, той пак не е валиден. Не, не можело! Да не съм чакала последния момент или да съм си пуснала бърза поръчка. Мисля, че всеки преценя според възможностите си кога и каква поръчка за личен документ да си пусне.

От там решавам да отида в социалните в район Западен, защото с личната карта сменям и постоянният си адрес в съответната община. Обяснявам моят казус на гишето пред един служител и една служителка, която седеше от вън до мен. Изслушаха ме и ми обясниха, че до сега съм била регистрирана в район Централен и е трябвало там да ида. Признавам, че подведох служителите като казах, че от там са ме пратили при тях, щом сменям и адреса. Излязохме навън, където обясних пак всичко на друга служителка, която може би им е пряк началник или отговорник. Тя започна да ме пита защо отивам там в 17:05ч. в последният работен ден, защо съм чакала до сега и т.н. и т.н. с един такъв...назидателен тон. Те не работели с актове, а с лични карти и защо от полицията не са ми издали документ със снимка? Ами не знам защо, може би защото няма кой да ти каже какво трябва и какво не.

Въпросната служителка се обади на колежка в район Централен и я попита не е ли трябвало да ми издадат 14 дневно придружително писмо, чрез което да ме приканят в този срок да занеса новият си документ за самоличност. Защо тогава ме върнаха? Може би защото не съм ромка? Защото си плащам осигуровките и данъците и допринасям, макар и малко, за пълненето на държавната хазна? Служителката макар и доста груба в изказванията си, поне ми съдейства, защото аз не знаех, че има такава опция с това писмо.

Защо служителите се дразнят, че съм там в 17:05 при положение, че работното  им време е до 17:30ч.? Защо им боде очите, че съм отишла в последния работен ден? Нали все пак им е работен. Защо трябваше да ми се накара, че съм решила да обиколя социалните в града по моя приумица? Но, ако не бях решила да обиколя, нямаше да разбера, че от район Централен са ми отказали да приемат документите ми при положение, че могат да го направят. Да, разбраха, че съм ги подвела, да не трябваше да го правя, но дори и този случай не им дава право да се държат по такъв груб начин с хората, които чакат по гишетата. В крайна сметка тези служители са там за това, за да с в помощ на обществото и е редно те да дават актуалната информация на нас простолюдните, а не да се държат така все едно парите за детски надбавки ги изваждат от собствения си джоб.

Ставала съм свидетел на къде по-груби прояви от тази, което е жалко. С какво детето на една ромка, която записва детето с баща неизвестен, която не плаща данъци, осигуровки, сметки, която само взима помощи, която не работи и не допринася с нищо на държавата е по-специално от моето??? Защо българските родители сме вечно ощетени? Защо трябва да получаваме грубо отношение? Въпроси, на които ще се радвам да си отговорят господата в парламента и служителите в тези държавни институции, на които заплатите не идват от ромите, а от нас работещите и плащащи български родители.

Само за сравнение, миналата година исках да кандидатствам за помощ за отопление. Отказаха ми..защо ли? Защото доход от 425лв. /майчинство 340 + детски 85лв./ е много за майка с две деца и аз съм богата.

Росица Жорова, TrafficNews.bg