Той е само в 9 клас, но любовта му към фолклора става неизменна част от неговия живот и ежедневие. Неговото име е Иван Миронов от град Павликени, а нещото, което го прави различен от всички останали е любимото му хоби, а именно да веза и шие изцяло на ръка фолклорни носии. Изпъстрени от стотици елементи, кой от кой по труден, той сам самичък се научава да изработва така сложните елементи, с които не могат да се справят дори професионални шивачи. Младежът вече си е изработил своя хайдушка носия, която носи с гордост. Въпреки че направата й му отнема около година време, той е изключително доволен от финалния вариант. Фолклорният костюм се състои от риза, потури, красив и богато украсен чепкен и калпак. За направата им Иван използва естествени материи, като памук, вълна, коприна, съшити с памучен конец. Красивите гайтани също са оригинални и са изплетени по стара технология на 200-годишни станове.

Докато работи върху тях, Иван Миронов се вдъхновява от старите филми като “Капитан Петко войвода”, “Записки по българските въстания”, “Под игото”, “Шибил” и др.

Освен че прави красиви носии, сръчното момче има слабост към книгите и писането. Деветокласникът вече е написал първата си авторска пиеса, отново подтикнат от любовта си към българския фолклор. Тя е озаглавена “Крали Марко в 21 век”.

Ето какво още разказа Иван Миронов пред Trafficnews.bg:

- Разкажи ни за себе си! Кой е сръчният Иван Миронов?

- Аз съм на 16 години от град Павликени уча в ПГАТ Цанко Церковски -  професионална гимназия по аграрни технологии.

- Какво е за теб българският фолклор?

- За мен българският фолклор е нашето наследство от миналото, което ние трябва да опазим и да предадем на бъдещите поколения.

- Разкажи ни за твоя род и семейството си? На кого си кръстен?

- Кръстен съм на дядо ми Иван Миронов, родът ми е от с.Бутово ,но живеем в Павликени. Дете съм на разведени родители и живея с баба си и дядо си.

- От кого си наследил този талант?

- Самоук съм! Техники и кройки гледам главно от интернет пространството. Започнах да чета за облеклата от различните краища на България, да гледам стари филми и това допълнително събуди интереса ми.

- Кога разбра, че искаш сам да кроиш дрехите си  и какво беше първото нещо, което уши?

- Разбрах, че искам да имам своя носия преди близо 3 години. Запалих се от една риза, която намерих на село и с малко помощ я реставрирах, тъй като ризата беше в много лошо състояние и не можеше да се носи. Единствено шевиците бяха запазени. Затова с баба ми Цветанка купихме плат, скроихме отново ризата и я възстановихме, като изрязахме и пришихме шевиците върху дрехата.

Това беше моят първи и бих казал успешен опит да направя елемент от носия. После започнах да правя и други части от носията като елеци и потури и дори си направих калпак -,,четнически,, !

Видях снимка на Стефан Караджа и много харесах потурите, само че неговите са кафяви с черен гайтан. Аз реших моите да са черни с жълти гайтани, каквито бях гледал в един филм и много ми допаднаха.

Също така си купих едни цървули, които постепенно преправих, за да бъдат като за типичните за моя край.

- Трудно ли е?

- Не е лесно да се изработват носии и то само на ръка, но когато човек има желание всичко се получава! Постепенно започнах да изучавам с различни техники за пришиване на гайтан.

- От кой фолклорен край е любимата ти носия? Защо?

- Нямам любима фолклорна област, защото всички са уникални сами по себе си.  Много харесвам северняшката  и пиринската област, но слабост са ми хайдушките носии.

Когато облякох хайдушката носия за първи път, усещането беше неповторимо. Изпаднах в еуфория и сякаш се върнах в миналото. За мен носията не е просто дреха, защото в нея има толкова много орнаменти и украси, които я превръщат в произведение на изкуството.

- Има ли нещо или някой, който те вдъхновява?

- Вдъхновявам се от хора като Валя Балканска, Васил Михайлов,  Николина Чакърдъкова, Христо Димитров и други.

- Какво обичаш да правиш в свободното си време?

- В свободното си време обичам да се разхождам сред природата, също така обичам да стрелям с лък. Мечтая един ден българските фолклорни костюми  да бъдат също толкова известни, колкото са шотландските полички и японските кимона.

- За какво мечтаеш?

- Мечтая българският фолклор да получи своето признание, защото по богат от него няма никъде другаде по света.