
Той е само в 9 клас, но любовта му към фолклора става неизменна част от неговия живот и ежедневие. Неговото име е Иван Миронов от град Павликени, а нещото, което го прави различен от всички останали е любимото му хоби, а именно да веза и шие изцяло на ръка фолклорни носии. Изпъстрени от стотици елементи, кой от кой по труден, той сам самичък се научава да изработва така сложните елементи, с които не могат да се справят дори професионални шивачи. Младежът вече си е изработил своя хайдушка носия, която носи с гордост. Въпреки че направата й му отнема около година време, той е изключително доволен от финалния вариант. Фолклорният костюм се състои от риза, потури, красив и богато украсен чепкен и калпак. За направата им Иван използва естествени материи, като памук, вълна, коприна, съшити с памучен конец. Красивите гайтани също са оригинални и са изплетени по стара технология на 200-годишни станове.
Докато работи върху тях, Иван Миронов се вдъхновява от старите филми като “Капитан Петко войвода”, “Записки по българските въстания”, “Под игото”, “Шибил” и др.
Освен че прави красиви носии, сръчното момче има слабост към книгите и писането. Деветокласникът вече е написал първата си авторска пиеса, отново подтикнат от любовта си към българския фолклор. Тя е озаглавена “Крали Марко в 21 век”.
Ето какво още разказа Иван Миронов пред Trafficnews.bg:
- Разкажи ни за себе си! Кой е сръчният Иван Миронов?
- Аз съм на 16 години от град Павликени уча в ПГАТ Цанко Церковски - професионална гимназия по аграрни технологии.
- Какво е за теб българският фолклор?
- За мен българският фолклор е нашето наследство от миналото, което ние трябва да опазим и да предадем на бъдещите поколения.
- Разкажи ни за твоя род и семейството си? На кого си кръстен?
- Кръстен съм на дядо ми Иван Миронов, родът ми е от с.Бутово ,но живеем в Павликени. Дете съм на разведени родители и живея с баба си и дядо си.
- От кого си наследил този талант?
- Самоук съм! Техники и кройки гледам главно от интернет пространството. Започнах да чета за облеклата от различните краища на България, да гледам стари филми и това допълнително събуди интереса ми.
- Кога разбра, че искаш сам да кроиш дрехите си и какво беше първото нещо, което уши?
- Разбрах, че искам да имам своя носия преди близо 3 години. Запалих се от една риза, която намерих на село и с малко помощ я реставрирах, тъй като ризата беше в много лошо състояние и не можеше да се носи. Единствено шевиците бяха запазени. Затова с баба ми Цветанка купихме плат, скроихме отново ризата и я възстановихме, като изрязахме и пришихме шевиците върху дрехата.
Това беше моят първи и бих казал успешен опит да направя елемент от носия. После започнах да правя и други части от носията като елеци и потури и дори си направих калпак -,,четнически,, !
Видях снимка на Стефан Караджа и много харесах потурите, само че неговите са кафяви с черен гайтан. Аз реших моите да са черни с жълти гайтани, каквито бях гледал в един филм и много ми допаднаха.
Също така си купих едни цървули, които постепенно преправих, за да бъдат като за типичните за моя край.
- Трудно ли е?
- Не е лесно да се изработват носии и то само на ръка, но когато човек има желание всичко се получава! Постепенно започнах да изучавам с различни техники за пришиване на гайтан.
- От кой фолклорен край е любимата ти носия? Защо?
- Нямам любима фолклорна област, защото всички са уникални сами по себе си. Много харесвам северняшката и пиринската област, но слабост са ми хайдушките носии.
Когато облякох хайдушката носия за първи път, усещането беше неповторимо. Изпаднах в еуфория и сякаш се върнах в миналото. За мен носията не е просто дреха, защото в нея има толкова много орнаменти и украси, които я превръщат в произведение на изкуството.
- Има ли нещо или някой, който те вдъхновява?
- Вдъхновявам се от хора като Валя Балканска, Васил Михайлов, Николина Чакърдъкова, Христо Димитров и други.
- Какво обичаш да правиш в свободното си време?
- В свободното си време обичам да се разхождам сред природата, също така обичам да стрелям с лък. Мечтая един ден българските фолклорни костюми да бъдат също толкова известни, колкото са шотландските полички и японските кимона.
- За какво мечтаеш?
- Мечтая българският фолклор да получи своето признание, защото по богат от него няма никъде другаде по света.
Още от категорията

Фейк снимките от Белия дом! Колективното злорадство, което храни нуждата от омраза

