Пет почернени семейства ще направят немислимото - ще погребат собствените си деца, които загубиха живота си само в рамките на един уикенд. Тежка катастрофа край Бургас отне живота на три деца -  две 17-годишни и едно на 18-години - шофьор с един ден стаж. 15-годишен уби свой връстник в мола в София неделя, а снощи 17-годишно момиче намери смъртта си на АМ „Тракия” след като 20-годишен водач самокатастрофира.

Подобни трагедии са непрежалими, а каквото и да се каже ще е малко, а в същото време и излишно. Гневът и болката се преплитат в един безкраен кръговрат на скръбта, който времето не може да отмие.

И около него стоим всички ние - съпричастни с болката и молещи си това да не се случи на нашите деца. Така до следващата трагедия, и до по-следващата, а въпроси не задаваме, отговори не търсим, да не вземе да предизвикаме съдбата…

Само че в суеверието си ние не само късаме връзката и нишката, която ни свързва с нашите  деца, но и обричаме бъдещето им.

Казват,  че поколенията родени през 80-те и 90-те са мост не просто между генерации, а между миналото и бъдещето.  Хората родени тогава, включително и аз - се родихме в свят без технологии и израснахме учейки си да ги използваме, а и въпреки удивлението ни всеки ден какво ново се появява - ние успяваме донякъде да го „овладеем”.

Забравяме обаче, че тези след нас не помнят света без технологии, не помнят единствената времева линия, която имахме - т.нар. живия живот. В момента техният живот е свързан с технологиите, свързан е с виртуалната реалност - не можем да ги „отрежем” от него като щракнем с пръст и им сложим забрана до устройствата им. Независимо дали тази забрана ще е за социални медии, игри или други онлайн начинания.

Още една забрана - просто ще направи желанието им по-силно, а и ще ги научи, че забраните могат да се заобикалят още от ранна детска възраст. Всичко това е в контекста на предложението за забрана на социалните мрежи на деца до 15 години. Масово одобрявана практика - всички са „за”, а най-големите радетели са родителите.  Но виждаме, че немислимото и непоправимото става и след 15 години, а тези деца не са по-малко зависими или нямат нужда от нас в дигиталния си живот.

Едва ли някой има съмнения, че карането с 200 км/ч, „отмъщение в мола заради момиче”, пускане на секс клип на 13-годишно момиче са прави преди всичко с една цел - да захранват и развиват алтерегото си в социалните мрежи. Мястото, където те са такива каквито искат да бъдат. За много от тях този свят е по-важен от нашия, но вместо да им го забраним, на първо място трябва да ги разберем.

Не може да чакаме като обществото някой да наложи отнякъде забрана и да се реши проблема с магическа пръчка. Ако всеки един от нас - не знае какво прави детето му в социалните мрежи, не знае какви са интересите му, не знае какви са вълненията му проблемите, болките - забрани няма да помогнат. Създали сме  хаос, който се е настанил навсякъде около нас - превръщаме децата си в убийци, превръщаме ги и в жертви на тези убийци.

Властимащите, за да покажат дейност мислят за рестрикции, но не и правоприлагане, не и образование, но не и политики.

Политики, които са насочени към това децата да оставят устройствата си, да видят, че живият живот може да им предложи много повече от екранната вселена, в която влизат. Но и да знаят, че всяко действие тук и сега, може да има непоправими последствия за тях и техните близки.  Това не изключва и родителите в целия процес за образование, приобщаване и разбиране на тяхната роля в тези процеси.

Виртуалният свят на тийнейджърите го създаде нашето поколение, но контролът вече го изпускаме. Това не създава опасност само за отделния индивид, а за цялото общество и неговото бъдеще.  Едно е сигурно - не трябва да оставяме децата си сами в този свят, защото нито суеверията, нито забраните до 15 години ще помогнат, защото и след тази възраст те са деца и в много от случаите доста по-объркани, търсейки своята идентичност.