Данък "Традушка" е чист лекет за гражданите, застраховането на земеделската продукция трябва да стане задължително, както е например при „Гражданска отговорност", смята  Пепа Деведжиева, която се занимава със застраховане от години. Пловдивчанката, която е общински съветник от реформаторите, излезе и с позиция по темата. 

 

Идеята на земеделския министър Румен Порожанов  за данък „Градушка"  - т. е. част от всички имуществени застраховки да отиват във фонд за борба с градоносните облаци, е чист рекет за гражданите. Хората, които застраховат имуществото си, са две категории. Първата са работещите съзнателни граждани, които си плащат данъците и си правят имуществени застраховки, защото са добри стопани. И може би според министър Порожанов трябва да бъдат наказани за своята добросъвестност с допълнителен данък. Другата категория са хората с ипотечни кредити, за които застраховането е задължително. Защо точно тези хора, които и без това изплащат заеми при едни от най-високите лихви в Европа, трябва да бъдат натоварени с още финансови тежести?

Превенцията на градушките е от полза за всички, не само за тези, които застраховат имуществото си. И тази идея въвежда една странна и доста несправедлива солидарност – плащат едни, а печелят всички. И понеже непрекъснато се въвеждат нови данъци, е време държавата да си признае дали всъщност не е във фалит. Държавата събира какви ли не налози, а когато се стигне до обезщетения за извънредни събития, се оказва, че няма пари, и се измислят нови данъци. Това вече не е нахалство, а наглост

Това не е първото посегателство върху застраховките. В годините назад на Симеон Дянков му се видя, че на застрахователния пазар се разхождат много пари, и сложи данък от 2% на всички застраховки. Къде отидоха тези пари? Никой не казва къде са, но се измисля нов данък. При това градушките далеч не са единственото природно бедствие, което нанася тежки поражения. А наводненията и скъсаните язовирни стени? Утре може би ще въведат и данък „Язовири"? Или данък „Слана"?

А във времето назад проблемът с финансирането на борбата с градушките се е решавал по един много по-цивилизован начин. Всеки от застрахователите е трябвало да отделя по 4% от премиите от застраховки на житни култури за фонд за закупуване на ракети и поддържане на площадките. Това е обяснимо, защото градушките са най-опасни за посевите. И всъщност застраховането на земеделската продукция трябва да стане задължително, както е например при „Гражданска отговорност".