Ако някой ми беше казал, че някога ще ми се случи да установя, че нещо „на живо” може да е по-красиво и магично от рекламата за него, сигурно нямаше да му повярвам. Малко късно, но нещото, наречено КРУИЗ, не само ми се случи, но и ме зашемети с такава сила, че вече зная със сигурност – това е моята почивка!

Круизът се е превърнал в начин на живот за много хора. Той не е просто поредната екскурзия или поредното летуване в 5-звезден хотел. Не е само запознаване с непознати страни и привички. Нито е просто стремглаво препускане по музеи, разкопки, чудатости и старини. Круизът е различна почивка, съчетаваща и отмора, и екскурзия, и пътуване до нови места. Комбинацията от развлечения на кораба, опознаването на нови места и техните забележителности, история и култура го правят завладяващ и непрекъснат купон.

Круизът е станал модус вивенди за една специална категория хора. Дълги вечерни рокли и скъпи бижута, смокинги и папийонки, скъпи парфюми, още по-скъпи пури и скъп алкохол... това е част от фасадата на круиза. Поради ограничението да показваш само себе си, тъй като скъпият ти автомобил е някъде в гаража ти, а луксозната ти къща е останала на брега, от изключително значение тук, на кораба, е визията.

70 – 80-годишни жени (няма да ги нарека баби) си демонстрират диамантите така, като че ли са обикновени циркони. Ако по някаква причина те не са успели да си вземат достатъчен брой бижута, има и други възможности. Лъскави магазини дебнат на всеки ъгъл. Тук можеш да си купиш всичко – включително и дълга рокля, ако случайно си пропуснал да си вземеш в куфара и галавечерта с Капитана би била провалена заради това.

Единственото, което не се продава на круизния кораб, е храна. Просто защото тя е в изобилие. Ресторанти бълват нонстоп ястия, не само вкусни, но и изключително качествени. И за всеки вкус. Не знам къде другаде човек може да попадне на такова разнообразие. От обикновената пица до гурме кухнята, от истинско японско суши до морски дявол, вероятно приготвен дяволски добре, но… не за моя вкус.

Източна, западна, ориенталска, средиземноморска, латиноамериканска, карибска… всякаква кухня. За всеки вкус и претенции. Дори не мога да си представя, че е имало един-единствен човек от всичките 5000 на нашия кораб, който да е останал недоволен от храната.

И всичкото това без усещането, че някой те пришпорва да се храниш точно в определени часове, които някой е определил за закуска, обяд или вечеря. Тук се храниш, когато пожелаеш. И ако случайно си пропуснал 5-те часа, предвидени за вечеря и си огладнял в полунощ, просто в 0 часа започва малка подкрепителна закуска. Само не се хващайте за думата „малка”! Хич не е малка. Отново изобилие от мезета, салати, сосове и страхотни десерти. Толкова разнообразни и вкусни, че определено не е за хора на диета.

Само че ще ви издам една малка тайна. При всичкото хапване – повече от редовно, повече от обилно и повече от разнообразно, се върнах без нито един грам наддаден. Вероятно заради качествената храна.

А може би и заради танците! На кораба те са навсякъде: уроци по танци, танци в баровете, танци в дискотеките, танци на палубата, въобще тук се танцува навсякъде. Салса и меренге, танго и самба, джайв и, естествено, куикстеп. Достолепни „младежи” с прошарени коси въртят своите дами във виенски валс толкова грациозно, като че ли го правят денонощно. По-късно ми „светна” – просто на хората това не им е първият круиз и доста често в годините са взимали уроци при чаровните смугли учители по танци. На кораба те са в изобилие.

Разбира се, забавленията не се ограничават с танците. Всъщност май не мога да се сетя за нещо, което тук не може да се прави. Ходи ти се на фитнес – моля! Играе ти се боулинг, билярд, карти, ходи ти се на казино… Играе ти се нещо като бинго, което впрочем носи немалки печалби, забавлява ти се с поредната шоу програма или ти се участва в занимателна игра на палубата, при която пак можеш да спечелиш немалко пари, играе ти се тенис, плува ти се или просто ти се мързелува на шезлонга, като забележете – нито за него, нито за чадърчето, с което е оборудван всеки шезлонг, не се плаща допълнително.

Басейни, джакузита, спа център, игрища, дискотеки, барове… тук човек се чувства като в непрекъснат увеселителен парк. Няма време за скука! И дори когато круизът е лежерен, какъвто беше нашият, т.е. имахме поне един ден в морето, което дава възможност за безгрижна почивка, не оставаш с чувството, че просто пътуваш за някъде. Дните (и нощите) на кораба са толкова напълнени, че отегчението тук е истински абсурд.

А вечерите, както си е редно, забавленията са класа. Можеш да отидеш на театър, при това „кралски”, можеш да гледаш опера или оперета, да се насладиш на балет, на циркови номера, концерти, комедийни шоута, мюзикъли и всякакви шоу програми. И когато в рамките на една седмица си се потопил в злощастната любов на Ромео и Жулиета, докоснал си се до символа на страстната и гибелна любов Кармен, когато офицери от екипажа на кораба пеят и танцуват като истински професионалисти, когато акробати се приземяват след двойно салто върху въже в момент, когато Северният Атлантически океан успява да заклати дори огромния кораб… е, след всичко това няма как да не се почувстваш специален.

 

Всъщност това, което истински ме изуми в цялата тази еуфория, наречена круиз, е отношението. Отношението на обслужващия персонал, съставен предимно от индонезийци, към работата, към нас, гостите на кораба. Толкова ненатрапливо. Толкова деликатно и в същото време усмихнато и ведро, че в началото се оглеждах недоумяващо. Как е възможно килими, върху които вървят хиляди хора, да са толкова чисти? Постоянно. Как е възможно никой при никакви обстоятелства да не те кара да се чувстваш като натрапник? Нито веднъж не чух израза: „Това не трябва” или „Това не може”. Тук няма никакво значение в колко луксозна каюта си – със или без люк, със или без джакузи на терасата. Няма никакво значение каква националност си. Още по-малко има значение възрастта ти.

На кораба имаше деца и над 80-годишни туристи. Имаше инвалиди с колички, хора в гипс и с патерици. А бебешките колички симпатично дефилираха по палубите и усмихваха и без това усмихнатите круизианти (круизиери?, круизиатори?, круизители? – каква е думата?). Топлото италианско гостоприемство на компанията, с която плавахме, ни правеше щастливи, а круизът ни се превърна в истински красиво преживяване.

Дали да не го превърна в модус вивенди? Обещавам, следващия път коктейлната ми рокля ще бъде дълга…