50 минути са достатъчни на някои шофьори да стигнат от Пловдив до София. Днес обаче 50 минути се оказаха крайно недостатъчни един заклещен в кола човек, да бъде изваден и спасен. Това се случи във втория по големина град, в един от най-оживените квартали, на 20 метра от голяма болница. Нямаше happy end - човек издъхна пред очите на десетки безпомощни минувачи.
Ще попитате „Как е възможно това?“. Ето как реагираха службите по минути:
19. 20 ч. – таксито се врязва в електрическия стълб на бул. „Никола Вапцаров“
19. 25 ч. –лекар, който си тръгва от смяна, започва да прави сърдечен масаж на припадналия шофьор
19.35 ч. – пристига полицейски патрул от Първо РУП
19.39 ч. – пристига първата линейка. Оказва се обаче, че батерията на дефибрилатора е изтощена
19.46 ч. - идва пожарен автомобил. От колата слизат 4-ма пожарникари, които с голи ръце се опитват да отворят колата и да извадят припадналия мъж. Безуспешно!
19. 50 ч. -пристига втора линейка. Междувременно лекари от Втора градска му слагат обдишваща маска и му бият инжекция с адреналин.
19.53 ч. –пристига аварийно–спасителния отряд на пожарната. Служителите започват да режат вратите и волана на смачканото такси
20. 05 ч. – пожарникарите успяват да извадят тялото на шофьора
20.09 ч. - мъжът е качен в линейката. Минути по-късно става ясно, че е мъртъв.
От сблъсъка до края са минали 50 минути. Човекът издъхна на носилката. Не, че това има някакво значение. Факт е, че това се случи на 20 метра от болница.
2015- та година лекар седеше върху умиращия човек и правеше сърдечен масаж с ръце, а друг негов колега държеше система. Работещ дефибрилатор в района нямаше.
50 минути човека бе жив, за 50 минути десетки лекари, пожарникари и над 50 очевидци не можаха да сложат човека на носилка и да го закарат до някъде, където има работещ дефибрилатор. То не беше тюхкане, то не беше вайкане. Същинското рязане започна на 35-тата минута! Бях там, но не видях никой да се затича, забърза или с действията си да покаже, че е в екстремална ситуация. С изключение на самоотвержения доктор, който дотича от болницата и наистина не остави човека до последния му дъх, правейки му в продължение на 50 минути ръчен сърдечен масаж.
Погледнато отстрани, всичко изглеждаше мащабно-пожарна, линейки, доктори, гражданска защита, граждани. За момент, ако не знаеш детайлите, може да решиш, че системата действа. За съжаление обаче тъпите, но важни детайли, като липсващия дефибрилатор на забавилата се 20 минути линейка и всички други действия, ме върнаха в действителността и ми припомниха, че живея в България. Държавата, в която човешкият живот не струва нищо.
Валери Иванов, TrafficNews.bg