Нелепо, смешно и в крайна сметка - жалко. Така звучи историята, която разказа във Фейсбук управителят на пловдивското издателство "Жанет 45" Манол Пейков. Предлагаме ви я в пълния й вариант, а като контрапункт публикуваме снимки, направени пак от пловдивчанина, на чужди щандове на панаира на книгата във Франкфурт. Защото става дума за него, за книги и за... българското участие. Ето я историята:

Тази година Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия към Министерство на икономиката реши да подпомогне българското участие на Франкфурт, като купи щанд с нечувани размери: цели 100 квадратни метра!

Дотук добре. Оказа се, че за да бъдат представени книгите на дадено издателство, обаче, то трябва да кандидатства и да спечели "проект".

Дотук добре. На нас, обаче, ни се обадиха, за да ни осведомят за възможността да кандидатстваме осем дни преди панаира; трябваше да реагираме за около 24 часа, а се изискваха куп документи. Преценихме, че няма да успеем.

Очевидно нещо подобно се е случило и с повечето от останалите "поканени" издателства.

Вследствие на което на огромният български щанд на най-престижното книжно изложение в света са представени 6 (шест) издателства: Златното пате, Хермес, Симетро, Изток-Запад, Просвета и Анубис.

Поради несвоевременното планиране (или бог знае защо), не е дадена нито стотинка за оформяне на щанда (макар самият щанд да струва майка си и баща си). Резулатът е, че разполагаме с
1) Най-скъпия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
2) Най-големия щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
3) Най-постния щанд, който някога сме имали във Франкфурт;
4) Най-кухия, невзрачния, безхарактерния, безмисления щанд, който някога сме имали във Франкфурт.

От което стават ясни две неща:
1) Вечната мантра "пари няма", ежечасно повтаряна от държавата по адрес на българската книга, без съмнение трябва да се разчита като "желание няма";

2) Наличието на пари и желание все още не е достатъчно, за да се свърши една работа както трябва. Трябва и малко акъл."

TrafficNews.bg