Патриархалното битие свърши с „Гераците“ на Елин Пелин, последва го и родовата солидарност.

От библейски времена старците не харесват делата на младите. Сега обаче, за първи път откакто свят светува, съжителстват паралелни поколения. Успоредни линии, които нямат пресечна точка. Освен една: старите пречат и тежат на младите. Това – в морално-психологически план. Той ще повлича все по-остри социални последици. От кота 2018 година се виждат във все по-тъмни краски, но щом става дума за тегобите на третата възраст, първо – болното здраве.

България оглавява класацията по застаряване на населението при средна продължителност на живота с 10 години по-ниска в сравнение със страните от Европейския съюз. На Запад медицинските факултети имат катедри по геронтология и гериатрия. Ние нямаме. Нещо повече, у нас на практика няма практикуващи гериатри. По принуждение, по неволя или на добра воля ролята на полугериатри играят физио- и кинезитерапевти. Широко разпространено е т.нар. съседолечение. Щом лекарството помага на един, защо да не опита и друг? Пред лекарските кабинети преобладават беловласи пациенти с дузина проблеми. Всяка нова рецепта прибавя нови и нови лекарства, някои от които противопоказни и вредни. Вече не се побират в шепа, а пълнят торба. Скромната пенсия едва пълни торбата, но и хладилникът не е съвсем празен. Все ще се намери поне кофичка с кисело мляко, пълна догоре с „приятелски настроени бактерии“. Пак е нещо, защото извън дома средата е, ако не враждебна, поне отхвърляща. Няма данни колко самотни и полуподвижни старци у нас се нуждаят от социален патронаж, но не могат да си го позволят. Нахвърляната картина е опровержение на насърчителния призив да прибавяме „не години към живота, а живот към годините“. Стар – беден – болен, това не е живот, достоен за 21 век.

Стареенето е преди всичко психологически проблем. Срещу високата и работоспособна продължителност на живота не е биологията, а икономиката, социалните и поведенческите фактори. Биологическата възраст може в пъти да се различава  от календарната. По-добре старци на средна възраст, отколкото младежи със старчески реакции. И сега може да се срещне 80-годишна баба, която поведенчески е по-млада от 30-годишната си внучка. Това е изключение. Но в света на запад все по-преобладаваща част от населението ще бъдат хората над 65-70 години. На разходка в парковете все по-често ще се срещат прабаба с правнуче. И няма да са малко онези, които на 80-85-годишна възраст вместо деменция все още ще имат прилична годност за участие в разделението на труда.

Сега обаче първи проблем на третата възраст е скоротечната десоциализация. Пенсионирането е финансово, социално и психологическо срутване. Нищонеправенето е много тежък труд. Впрочем, оцеляването на немалка част от пенсионерите зависи от сеенето на картофи и отглеждането на кози. Старостта плаши младите повече със социалната, отколкото с физическата немощ. Бедността е порок – ключ към всички останали, а ето, че старостта се превръща в грях, по-тежък от първородния, който е просто метафора, натоварена със символика. Наказание за това, че сме били млади и сме държали здраво юздите на живота.

Докато е млад, всеки е в правото си да вярва, че всичкото време на света му принадлежи, а старостта и смъртта нямат нищо общо с него – те са само за другите. Само че третата възраст ще се превръща във все по-тежък товар на гърба на „неостаряващите“. На сто новородени момиченца се падат 105-107 новородени момченца, а след 70 години съотношението е обратно – 105-107 баби на почти 100 дядовци. Това е биология, природа, която има причини да толерира женския организъм. Но при толкова повреден социален механизъм, утре ще се наложи 50 работещи да издържат 100 пенсионери. Солидарната пенсионна система отдавна скърца застрашително, но воля за промяна няма. Има държави без пенсии. По време на дълголетната трудова активност във фонд влизат задължителни отчисления, достатъчни за достоен живот на възрастния  човек. Това не са бюджетни, а ЛИЧНИ средства, които при кончина на притежателя отиват при наследниците. Така всеки сам осигурява старините си.

При нас все по-високата цена, стоварена върху плещите на работещите, ги кара да ръмжат, че “хрантутят тия дърти безделници“. Разбираем разрив между поколенията. „Има човек, има проблем“, премахваш човека, а с него мигновено си отива и проблемът. Така управляваше един мустакат генералисимус-диктатор. Не разсмива никого шегата на работещи в тежки и рискови условия: „Първата пенсия за почерпка с приятели, втората за доктора и третата за попа“. Това ли е решението на проблемите?

Третата възраст, брояща над 2 милиона души, крие огромен трудов ресурс, дори на 4-часов работен ден. Какво пречи жизнеспособни пенсионери, вместо да клюкарстват по пейки и да обсаждат лекарски кабинети, да поемат ремонтни работилници, дори мебелни фабрики. Само че не при собственици, които искат да карат бентли. Чет нямат дейностите, в които възрастните могат да помагат. Майстори-строители не правят с дясната ръка онова, което могат да свършат с лявата. А пред строителни обекти, предприятия, паркинги… тук-там бариерите вдигат млади здравеняци. Икономиката плаче за работна ръка. Вече не толкова крепки, но достатъчно квалифицирани ръце стоят скръстени. Но усърдно трият с нокът лотарийни билети. Друга надежда няма.

По средата на 2019 година пенсионерите ще получат добавка от 5,7 процента. Два пъти повече, отколкото през отиващата си 2018 година, но поне два пъти по-малко от средствата, пратени от близки в чужбина.

Беше време, когато бабите на село съветваха внуците си: „Присмивай се не на хърбел, ами на дъртел, за да остарееш“. Звучеше почти като благословия, но и тя остаря. Сега младите се страхуват да остаряват в България и поеха с еднопосочни билети към страни, в които гробарите са с костюми и вратовръзки.