Великобритания отдавна показва едно аристократично високомерие към ЕС. Отношение, което може би има своето обяснение. През последните години, обаче, високомерието се превърна в почти открита враждебност, кулминацията на която ще е референдумът за оставане на Кралството в ЕС. И макар премиерът Камерън да каза, че той лично е удовлетворен от промените, в британското общество симпатиите към Brexit (излизане от ЕС) не намаляват. Или поне това сочат официалните медийни активности.

Да видим, обаче, какво се крие под повърхността.

Евентуалното излизане на Обединеното кралство от ЕС не означава панацея за тяхното общество. Напротив, ако това се случи, има голяма вероятност от верижна реакция на неблагоприятни събития и процеси.
Едно от първите неща, които могат да станат, е връщане на митническия режим. Това означава, че британските производители ще могат да продават своята продукция в ЕС, но ще им се налага да плащат мито. Т.е. стоките им ще поскъпнат, което автоматично ги прави неконкуретноспособни и по-малко атрактивни. Иначе казано, излизането от ЕС ще бъде сериозен удар върху британския износ за ЕС. И тъй като именно производителите са тези, които "хранят" държавата (генерират заетост - заплати, плащат данъци и т.н.), съм сигурен, че няма да бъдат щастливи от една такава перспектива. Техният авторитет, безспорно ще даде сериозен отпор на популизма.

Горният икономически аргумент съвсем не е единственият срещу Brexit. Спомняте ли си референдумът за независимост на Шотландия. Макар и множеството англичани (защото шотландците са отделен етнос) да декларираха, че ще се чувстват по-добре без Шотландия, в думите на всички се прозираше едно сериозно притеснение. При това не без основание. "Пристанищата" на британските ядрени подводници се намират във водите на Шотландия. Нейната независимост автоматично означава, че остатъка от Великобритания или трябва да измисли къде да ги премести, или да се договори да заплаща на новата шотландска държава наем. Освен това, самото усещане бойните ти единици да са в чужди води, не е съвсем приятно, защото поставя някои въпроси, свързани със сигурността. Не е за пренебрегване и фактът, че морските води на бъдеща Шотландия са богати на нефт. Обстоятелство, което е от голямо предимство за евентуалната нова държава и сериозен минус за останалата част от Кралството. 


Всичко гореизложено мотивира ЕС да разясни, че ако Шотландия се отдели, вероятно ще ѝ се наложи да кандидатства за членство в ЕС и да мине през целия труден преговорно-присъединителен процес, на края на който ги чака опасност от британско вето.
И именно тази заплаха беше един от аргументите, които доубедиха немалко шотландци да останат в рамките на Кралството. 


Само че при Brexit, нещата се обръщат. Шотландия ще има сериозен интерес да се отдели и да бере плодовете, както на географията си, така и на евентуалното си членство в ЕС. Сигурно е, че при излизане на Кралството, ЕС ще се отнесе с много по-голяма симпатия към независима Шотландия от предния път. 
Перспективата Шотландия да е част от общността, като може да взема решения (вкл. и за митническия режим с Великобритания) със сигурност е блазнеща за шотландските националисти, които от столетия говорят за независимост и които я предадоха преди по-малко от две години.  


Тук е мястото да се отбележи, че в рамките на Великобритания освен Англия и Шотландия, са също така Уелс, Корнуол и Северна Ирландия. И докато при Корнуол настроенията са по-скоро за оставане в рамките на Кралството, то в Уелс и в Северна Ирландия нещата стоят по различен начин.
Уелсците са (също като Шотландия) отделен етнос, който си има собственик език. От няколко години насам уелското общество постоянно насърчава хората да се връщат към своя език. Неговото добро познаване води до някои преференции като предимство назначаване в чиновническия апарат. Самите уелсци обичат да говорят за своята самостоятелност не по-малко от шотландците. А ръгби мачовете между Англия и Уелс са епични битки, при които запалянковците са обладани не само от спортна агресия, а го избиват и на политическа реторика. Както сами предполагате Brexit ще даде мощен стимул на уелското общество да потърси самостоятелен път към ЕС, което означава сериозен мотив за излизане от Кралството. 


Нещата със Северна Ирландия не са кой знае колко по-различни. Допреди няколко десетилетия бомбите на ИРА бяха ежедневие, а за да се пречи на атентаторите, във Великобритания махнаха кошчетата за боклук на много обществени места (в тях ИРА поставяха своите бомби). Излизането на Великобритания от ЕС ще има неблагоприятни последици за износа и на стоките, произвеждани в Северна Ирландия. Отделно от това, тя граничи с Република Ирландия, която пък е член на ЕС. 


И без да навлизаме в детайли, се вижда, че Brexit има вероятност да доведе до много повече проблеми за Великобритания, отколкото оставането. И управниците на Острова са наясно с всичко това. Затова и е трудно да се приеме, че са толкова решителни да излязат от ЕС, колкото твърдят. От друга страна, британската заплаха е основание да се иска повече отстъпки от ЕС. 


Как ще приключи всичко това, предстои да видим на рефереднума на 23 юни. 

Говорейки си за Brexit, обаче, се сещаме и за Grexit.  За разлика от Великобритания, Гърция нямаше намерение да напусне доброволно. Това щеше да стане, след финансовия, социален и икономически колапс, който щеше да настъпи в южната ни съседка, ако не беше приела условията на ЕС. Въпреки яростната си реторика, която го докара на власт, Ципрас прояви достатъчно мъдрост да не рискува със самостоятелно развитие. Това даде възможност на страната му да избегне катастрофата. За съжаление, обаче, някои слоеве от гръцкото общество не могат да привикнат с новите условия. Много от тях (според някои, подбуждани и от правителството, за да може да има аргументи за промяна на условията) стават все по настойчиви. Стигна се до абсурдната ситуация, в която едно от основните права на ЕС - това на свободно преминаване беше погазено, когато гръцките фермери блокираха границата с България. 


Гръцката икономика е твърде малка на фона на общо европейската. И на това разчитат в Атина - че за ЕС няма да е много голямо усилие да отпусне малко "хватката". Това обаче е така в момента - докато Великобритания е още вътре. Нейното излизане със сигурност ще разклати из основи ЕС, включително и във финансово отношение. Новите реалности ще бъдат доста лоши за Гърция и като нищо ЕС могат да сложат точка на компромисите към вечния длъжник.
Така един евентуален Вrexit лесно може да доведе след себе си и до Grexit. И да се получи така, че Гърция, която през 1830 получи своята свобода и самостоятелност благодарение и на Великобритания, сега пак заради Кралството да се принуди да стане самостоятелна.


Какво ще се случи, предстои да видим. Със сигурност обаче истината се намира между редовете, а не в гръмките заглавия на медиите, напазарувани от PR агенциите.

Адв. Станислав Станев, TNS.bg

*Адв. Станислав Станев е член на Пловдивската адвокатска колегия