Някои от тях са възрастни хора, трудно подвижни, с увреден слух и слабо зрение... Други  са със сериозни прогресиращи заболявания, които им пречат да работят... но ВСИЧКИ ми изглеждат тъжни и безпомощни. Най-силно ме поразиха, обаче искрящите очи на младите МАЙКИ и БАЩИ, които искат да нахранят малките си деца, но...не могат! Ще ми се да им помогна! 
И поне 3 пъти седмично, макар за няколко секунди, успявам да видя тяхната усмивка, да усетя емоцията им, когато ръцете ни си разменят чантата с храна и те изричат "БЛАГОДАРЯ"! Де да можех да ги снимам, за да видите озарените им лица. А накрая, след всички обходени адреси, и моето е такова .
Да бъдеш доброволец не е просто прищявка. А цяло едно вълшебство, което кара душата ти да се усмихва! Адмирации към Kostadin Shankov  и  целия екип професионални готвачи на пивоварна „Каменица”, всички тайни и явни дарители и не на последно място - браво на всички доброволци!

Това е постът на един от доброволците, които вече цял месец ежедневно осигуряват топла храна на 75 души / супа и две основни ястия дневно/  и хранителни продукти на още 200 пловдивчани, останали без препитание, в следствие на ограничителните мерки, въведени заради пандемията.  

Инициативата е на председателя на пловдивското Киноложко дружество д-р Костадин Шанков.  Той е ветеринарен лекар, международен съдия и организатор на десетки международни изложби. Изключително атрактивен като присъствие, мнозина го познават от участието му в третия сезон на  Master chef. По време на пандемията той успява да използва както професията си, така и хобито си, за да бъде полезен на хората.  Ветеринарят и негови съмишленици организират Благотворителната кухня, а същевременно с това д-р Шанков работи и като доброволец в Транспортна болница.

- На какви хора помагате, д-р Шанков?

 - В по-голямата си част това са самотни майки, които в момента не могат да работят и са останали без препитание, защото няма кой да им гледа децата. Има и десетина възрастни жени, чиито деца също са останали без работа. Имаме семейство баща и син, който е с аутизъм. Работим с Червения кръст, като готвим за тях храна за още 60 човека.  Това са хора, които никога преди не са се ползвали каквито и да е социални услуги.

 -  И как реагират те? Не за всеки е лесно да признае, че се нуждае от помощ.

- Първата ни цел е да запазим достойнството на тези хора. По никакъв начин не публикуваме  техни снимки или имена. Сега, няколко седмици след началото на кампанията, виждаме позитивизъм в тях и надежда, че ще се справят.  Всеки от доброволците си има неговите  адреси, той си ги обикаля постоянно. За мен е важно хората, които разнасят храната да имат обратна връзка с тези , които получават храната, защото така се изгражда доверие.  

Много е стимулиращо за нас, когато виждаме насреща едни усмихнати лица, които преди месец бяха изтормозени и разтревожени. Сега имат спокойствието, че поне имат препитание. Чуваме похвалите за кухнята – както за количеството и качеството, така и за разнообразните ястия.

- Как хората, чийто живот изведнъж е излязъл извън коловоза,  реагират на ситуацията?

 - За жалост голяма част от тях са примирени. Някои от тях са в пълен ступор. Нашата цел е да се опитаме да ги стимулираме сами да излязат от тази дупка. Те са несигурни. Питат ни докога ще можем да им помагаме. Всеки се тревожи, виждайки, че нещата след 13 май няма да се оправят с магическа пръчка.

- Кой ви помага?

- Дарителите са частни лица и фирми, които имат възможност. Имаме и много малки дарители. Идват хора с по 2 пакета леща, 2 пакета брашно. Те казват, че това могат да си позволят, но имат искреното желание да помогнат. Това е много ценно, защото виждаш, че тези хора лишават себе си и семействата си заради някой друг. Във всяка една фирма, към която сме се обърнали  да купим продукти, ни дават големи отстъпки или дарения, защото виждат , че каузата е важна. Няколко големи фирми ни помагат периодично. Няколко училищни класа се включиха също в каузата и събраха всички краставици и млечни продукти, които им се полагаха и ги дариха. Те ще бъдат вложени в ястията. Имаме дарители както от България, така и от чужбина. Със събраните пари купуваме продуктите, които ни липсват.

 -  Тъй като очевидно не ви липсва свободно време , работите и като доброволец в Транспортна болница.

- Всъщност не е въпрос на време, а на организация и желание.Да , аз имам медицинско образование, макар че съм ветеринарен лекар. Затова се насочих към място, където мога да съм полезен. Свързаха ме с директора Павлов и старшата медицинска сестра на болницата. Те ме приеха много радушно и ме включиха в единия от екипите в COVID - отделението . С тях давам 24 - часови дежурства. Екипът е невероятен. Помагам с каквото мога.

- Как самите лекари приемат ситуацията?

 - Лекарите приемат ситуацията много сериозно, защото виждат колко техни колеги се разболяват и как персоналът  намалява всеки ден. Тук не говорим  само за лекари, но и за медицински сестри. Всички те са притеснени както за близките си, така и затова дали адекватно могат да помагат, предвид многото неизвестни, свързани с този вирус.  Основният проблем, който те отчитат, е че при едно нарастване на заболелите, няма да имаме достатъчно медицински персонал, който да обслужва пациентите. За жалост голяма част от медицинските сестри в България са в предпенсионна възраст и напускат болничните заведения, в които работят защото се тревожат както за себе си , така и за семействата си.   Всичко това води до огромен стрес при организацията на работния процес в тези болници.  Всички виждаме какво се случва в държавите с висока смъртност, въпреки че  че техните здравни системи имат много по-големи възможности от нашата.  Вие виждате , че в нашите болници няма кой знае колко пациенти в тежко състояние. Броят на починалите също е далеч под този на други държави, които имат същия брой население. А медицинският персонал вече е изтощен.

 - С постепенното отпадане на мерките, сякаш и дисциплината пада?

- Ако доскоро всички българи бяха футболисти и политици, сега вече са вирусолози и имунолози. Не искам да коментирам конспиративни теории,  но трябва да разгледаме проблема от практична точка. Има много неясното по отношение както на лечението, така и на имунитета спрямо COVID. Факт е, че хората които са преболедували, в белите им дробове остават сериозни поражения. Да не говорим , че вече има случаи на повторно заразяване, което означава че т.нар „стаден”  имунитет , изобщо не е гарантиран преди този вирус да започне да мутира. Адекватна ваксина в близките 2 години няма да има.

От тази гледна точка аз съм съгласен с мерките, препоръчани от щаба, колкото и те да влияят негативно върху икономиката. Тук вече идва ролята на държавата, която трябва да ни подкрепи. Години наред ние сме плащали осигуровки и данъци и сега държавата трябва да върне жест а и да застане зад нас.  

 Надявам се да не започне да се потулва и манипулира информация.  Защото може част от информацията да започне да се неглижира , за да се намалят икономическите загуби. И хората да продължат да си умират от COVID. Да, наистина в момента икономическият проблем е сериозен и ще продължи да се задълбочава.  Но тук е ролята на държавата, която действително трябва да помогне на хората, а не да прелива пари от свои структури в свои фирми.

 - Въпреки трудностите обаче, много хора протягат ръка и помагат. Очевидно кризата има и положителни страни.

- Точно затова България е оцеляла толкова дълго време. Може да сме всякакви, може да ни обвиняват във всичко, могат да ни се приписват различни грехове като нация и народ, но отново доказваме, че когато сме изправени пред истинска опасност, успяваме да се обединим, без значение кой ни управлява. Това е една от причините да не се отказвам, защото виждам , че хората са обединени и помагат на себе си. Не трябва да забравяме, че ние ще бъдем истински щастливи, когато обществото ни е щастливо. Един човек сам по себе си никога не мога да бъде щастлив. Той ще бъде задоволен от това , което прави, което гради, когато хората около него са щастливи. Всичко останало е илюзия и самозблуда.

- Кой понася по- лесно карантината – хората , които имат или тези , които нямат домашни любимци?

- По принцип , с карантина или без, хората които имат домашни любимци са по- щастливи от останалите. Докосването до природата, енергията която получаваш от тези животни, е нещо което никой не може да замени. Истината е , че карантината доведе до затруднения както за едните, така и за другите.  Домашните любимци даваха някаква „свобода” на собствениците си по отношение на разходките, но в крайна сметка те също бяха ограничени, тъй като не можеха да изразходват енергия.  Ако на нас ни стигат 10 000 крачки, то кучетата имат нужда от много повече движение, за да са щастливи. Разходка на каишка за 5 минути около блока далеч не стига.

 - Кое ще бъде първото нещо, което ще направиш, когато падне карантината?

- Първо ще нагушкам пламеника си, а когато отворят границите, ще замина за Русия, където живее синът ми, за да нагушкам и него. Трябваше да прекарам целият април с него, но заради карантината това не се случи.