От „Възраждане“ внесоха събраните подписи за референдума за запазване на българския лев. Те са събрали общо 590 000 подписа. Инициативата за събиране на подписи за референдум срещу еврото на "Възраждане" започна на 10 януари. Въпросът, под който се подписваха гражданите, бе зададен така: Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената официална валута в България до 2043 г.? Причината да бъде формулиран по този начин е, че директни въпроси от типа "Подкрепяте ли въвеждането на еврото в България?" са изключени, тъй като Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление забранява произнасяне по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори, а с влизането си в Европейския съюз България е обявила, че ще приеме единната европейска валута, като сама решава кога да стане това.

 

Какво следва от тук нататък?

TrafficNews се обърна с този въпрос към  д-р Христо Паунов, който е доцент по конституционно право.  

 Законът за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление (ЗПУГДВМС) допуска възможността национален референдум да се инициира като в Народното събрание се направи предложение за произвеждане на национален референдум, подкрепено с подписка на определен брой граждани с избирателни права. В този случай сме изправени пред две различни хипотези, които са уредени в закона, коментира д-р Паунов.

Първата хипотеза е когато подобно предложение се направи от инициативен комитет, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права. В този случай решението дали да се проведе национален референдум (или респективно да не се провежда такъв) принадлежи на Народното събрание. Тоест парламентът е оправомощен да направи преценката дали да се проведе референдумът или не и да облече тази своя воля с решение.

Втората хипотеза е когато в Народното събрание постъпи предложение за произвеждане на национален референдум, което е внесено от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията, поставени в чл. 9, ал. 2, 3 и 4 на ЗПУГДВМС. В този случай парламентът е задължен от закона да вземе решение за произвеждане на национален референдум.

Ние сме във втората хипотеза. Имаме събрани над 400 000 подписа и след проверка на тяхната истинност, подписката трябва да бъде внесена в парламента.  Тъй като в момента няма парламент, тя ще бъде внесена в деловодството. След като парламентът заработи и бъде избран председател на Народното събрание , той трябва да изпраати подписката за проверка на ГРАО.

В ГРАО са задължени да извършат проверка за истинността на  подписите не  по-късно от 45 дни от получаването ѝ.

Ако ГРАО установи наличието на над 400 хил. валидни подписа, депутатите се задължават да насрочат референдум, без да обсъждат предложението., заяви доцентът.

Ако в срок до три месеца от уведомяването на председателя на парламента подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от него, което се вписва в регистъра. Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата или от една година от решението на Народното събрание, с което отхвърля предложението

Как обаче всичко това може да бъде разположено във времето, при положение , че все още няма работещо Народно събрание? 

Парламентът ще бъде свикан не по-рано от 19 април, а кога ще бъде избран председател на Народното събрание не е ясно. След това депутатите имат три месеца, за да се произнесат , но не е ясно колко ще продължи животът на това Народно събрание в настоящата ситуация.

Решението може да бъде забавено още преди президентът да насрочи дата за провеждане на референдум, ако 48 депутати го оспорят пред Конституционния съд. Той трябва първо да се произнесе по допустимостта на искането, а след това - по същество. Няма изискване в какъв срок да стане това.

След окончателното произнасяне на съда президентът разполага с още един месец от обнародването на решението на Народното събрание да определи датата на референдума. Самото допитване може да се насрочи между два и три месеца след датата на обнародване.

За да бъде взето решение на референдум от значение  е активността на гражданите. По закон резултатът от допитване до народа е задължителен и легитимен само ако са гласували поне толкова гласоподаватели, колкото на последните парламентарни избори.  На изборите, проведени в неделя те бяха  2 683 606 или 40.6%.