„Честит празник! Честитя - Денят на народните будители, в случай, че някой го чества изобщо, а не Хелоуин.

Днес е 1 ноември. За много българи това е просто първият ден от новия месец.

Други го помнят като „денят след нощта на Хелоуин”.

За учениците това е един неучебен ден, а като ги питате какво празнуваме - мигат въпросително.

Днес е Ден на нородните будители. Ако сте забравили или, ако просто никога не сте знаели. Няма срамно - казват, че човек се учи, докато е жив.

Днес е и Архангелова задушница. Ако пак сте забравили. Почитаме душите на мъртвите.
Дотук с българщината.

Но вие със сигурност знаете, че вчера беше Хелоуин. Празник с езически произход, който се празнува в страни като САЩ, Великобритания и Ирландия. В тези страни Хелоуин е специален ден. Изградили са си традиции, които спазват всяка година. Хората украсяват къщите си с тикви, обличат костюми, децата се радват - обикалят и събират сладки и бонбони. Прекарват си добре. Това е техният си празник и техният начин да го отбележат.
Ние, българите, нали претендираме, че сме западно ориентирани и явно затова през последните години старателно се опитваме да побългарим Хелоуин. Някои хора видяха в чуждия празник ниша за бързи пари и внезапно той си стана като наш. Нощните клубове се надпреварваха кой ще направи по-гръмко, чудовищно и страшно парти, за да привлече клиентите в петък вечер. Както винаги, ние, по стар български обичай си чопваме по нещо от чужденците, а другото си го правим, както си знаем...

В смисъл, че приликата между „нашия” Хелоун и американския се изчерпва с костюмите (в БГ варианта те са основно на палави котенца, Снежанки и супермени). Оттам нататък – как не видях едно дете да ходи по домовете да събира бонбони? Или с фенер от тиква да тича и да се забавлява?!

Май само големи какички и батковци празнуват Хелоуин. С бутилка в ръка и набързо скалъпен костюм отиват да друсат кючеци на „чудовищните партита” в Студентски град. А на сутринта вече размазаните чудовища ще изтрезняват с шкембе чорба в близката закусвалня.

Между другото, сещате ли се, че имаме еквивалент на Хелоун - кукерските събори? Традиционно, българско, красиво - ако бяхме нормална нация, щяхме да се опитаме да запазим традицията. Ама тоя празник не позволява секси костюми и алкохол в промишлени количества …Освен това не го дават по американските филми, изобщо не е актуален.
Но да се върна на днешния ден. Никой не ни го навира в очите. Дори не знам дали ще се чества по някакъв начин от държавата, от града, от общината. Може би по телевизията ще кажат. Ако им е останало време да направят репортаж, защото вчера всички бяха заети да отразяват оборота на карнавалните магазини .

Е, да... 1 ноември не е комерсиален като Хелоуин - вероятно, защото днешните млади българи не искат да са като Ботев, Вазов и Левски, дори за една вечер. Техните образи не са интересни. Те не са … западни, не са европейски, не се котират, не са готини, нали разбирате ?!

Знам. Искаме и ние да сме като америкаците. И ние да работим в Ню Йорк или Чикаго, да си имаме спретната къща в предградията, изобщо животът ни да е като в американски сериал….
Плаши ни българското и бягаме от него. То е символ на традиции, на старост, все неща, от които ни е срам и искаме да избегнем. Виждам как млади хора ги е срам да се нарекат българи, какво остава да честват 1 ноември. По-лесно е да нахлузим костюм на жената-котка или полицай, отколкото да си припомним (или тепърва да разберем) кой е този Хаджи Димитър или пък Иван Богоров.

Дотолкова се вглъбяваме в чуждите нрави, празници и обичаи, че се чудя какво още ни остана да им вземем на американците. Може би - Денят на благодарността? Ама пак по български ще го направим - с прасе, а не с пуйка. Да се знае, че си е наш….

Осиротели сме, хора. И малкото, което имаме го губим. Отхвърляме го и не го искаме. Няма друга нация, която да тъпче върху собствените си традиции и да ги загробва с незнание, така както го правим ние, българите. Затова отговорът на въпроса как ще ги стигнем американците е много прост - няма да ги стигнем.
Не за друго. Вие няма да видите чужденци да честват Гергьовден, 24 май или да носят мартеници на ръцете си.
Тяхната история е едва няколко столетия, но те пак намират повод да се гордеят с нея. Създават празници и традиции. Работят за собствения си просперитет.

Докато ние тук изреждаме имената на страшните герои от анимационните ИМ филми, а не можем да изброим няколко от народните НИ будители.
Срам.”

Автор: Адриана Аврамова