Стъклото може живее на Земята по-дълго от човека, стига да му позволим. 

TrafficNews стартира серия от материали, свързани с мисията на човека да съхрани планетата. През последните десетилетия замърсяването на Земята от свръхпроизводство е достигнало критична точка, а все по-често в ежедневието ни се намесва темата за взаимната отговорност по опазването на нашия общ “Дом”.

Припомняме, че Европейска директива за намаляване негативното въздействие върху околната среда влиза в сила на 3 юли 2021г. и забранява 8 вида пластмаси за еднократна употреба. Очаква се производителите отново да обърнат поглед към доброто старо стъкло. Какво знаем за него обаче?

Стъклото е минерална суровина, която, добре помните, преди време беше единствената алтернатива за съхранение на течности. Твърди се, че тя е най-благоприятният съд за тази цел. Причините – не уврежда здравето на човека, не вреди и на околната среда. При попадне в природата няма как да се разложи във времето. Ако се озове с почвата, в питейните води или водните басейни, няма да отдели вредни частици.

За да научи малко повече подробности, TrafficNews се свърза с Веселин Розов, управител база на Папир БГ ООД - фирмата подизпълнител, която обслужва част от системите за разделно събиране на община Пловдив.

С него разговаряме за статуквото, самосъзнанието на българите и защо е важно да правим опити да възпитаваме себе си и младото поколение в ценностите на рециклирането. Вижте какво разказа Веселин Розов пред нас:

−Да започнем оттук – кои видове стъкла позволяват да бъдат рециклирани?

−Всички видове стъклени опаковки позволяват рециклиране. В шестте района на Пловдив има разположени контейнерите за разделно събиране, в които попадат всички стъклени опаковки, без значение форма, цвят и други характеристики. Там се предполага, че жителите ще изхвърлят буркани, бутилки и прочее, които генерират като отпадък.

−Какъв процес на обработка предстои на стъклото, за да се превърне отново в бутилка например?

−Събраният ресурс от контейнери и производствени предприятия отива е завод за сортиране, където се натрошава и се премахват всички чуждици- най-често това са метални или органични отпадъци. Оттам нататък чистият отпадък влиза в стъкларските заводи за рециклиране. В пещите натрошеното стъкло се претопява и наново се излива в матрици, за да придобие вид на буркан или бутилка.

 

 

−Какво трябва да знае човек, когато иска да сортира отпадъците вкъщи, за да ги изхвърля разделно?

−Няма кой знае какво специфика, която да се усвоява. Все пак е добре съдовете да се изплакнат, ако в тях са били съхранявани хранителни продукти. Не е добре бурканите да влизат с органични отпадъци в контейнерите за разделно събиране. Дори не е необходимо да се махат етикети, капачки, тапи и т.н. От обществото се изисква просто да пусне отпадъка в зеления контейнер. Оттам нататък работата е в наши ръце.

−Едно стъкло може да бъде рециклирано безкрайно. Допускаме ли обаче грешки, с които не даваме възможност това да се случи?

−С точност не може да се отговори каква е загубата при неконтролирано изхвърлени отпадъци. Отпадъкът от металните контейнери за битова смет в повечето пъти се транспортира до заводи, където преминават през ръчно селектиране. Там, доколкото е възможно, се отделят стъкло, метал, хартия, пластмаса. Това се налага, тъй като все още културата на българина не е достигнала дотам, че да сортира отпадъците си от вкъщи. Разбира се, има организация в това отношение. Отделеното стъкло се транспортира да заводи за рециклиране, за да му вдъхнем нов живот.

−Масовото пакетиране в пластмасови опаковки промени ли процеса на производство и рециклиране на стъклото?

−През годините стъклените опаковки станаха по-малко.

Това лято чрез „Европейската директива“ в България се забраняват 8 вида пластмаси за еднократно употреба – в т.ч. чашки, клечки за уши, прибори. Мярка, която ми се струва смешна, тъй като тези продукти са един минимален процент от пластмасовия отпадък, който човечеството генерира. Ако питате мен, най-голям замърсител са бутилките от полиетилентерефталат (PET). Ако искаме да намалим отпадъците от пластмаса, те трябва обезателно да бъдат ограничени.

Най-удачната алтернатива са оборотните бутилки за многократна употреба на българския пазар. Когато се изконсумира на напитката, бутилката се връща обратно. Отдавна има технологии за обработка с препарати и махане на етикети, за да не се налага претопяване. Това елиминира необходимостта от производство, като съхранява  енергия, но и природата. Една бутилка за бира например може да се използва неограничен брой пъти, докато целостта ѝ не се повреди. Едва тогава отива в завод за претопяване и рециклиране.

Друг е въпросът, че на хората не им се занимава да връщат стъкло и предпочитат еднократни опаковки от пластмаса. Ако говорим за екологичност, а не практичност – стъклото е най-разумното решение.

-Достатъчно развита ли е системата от предприятия за рециклиране на отпадъци в България?

- Нещата са свързани. За да се произведе опаковка, в крайна сметка някой трябва да сложи продукт вътре. България е малка държава и най-бедната в ЕС и потреблението е ограничено. Затова и производството ни не е масово и по тази причина и капацитетът на преработващите предприятия за някои от отпадъците е нисък. Друг фактор е, че в страната не се рециклират по-рядко използвани материали, защото процесът изисква да имаш регулярно количества.

По тази причина част от отпадъците се изнасят в други държави, където има условия за това, както и необходимото количество. По-голямата част от PET пластмасата в България отива за експорт. При хартията положението е подобно. Това се дължи на ограничените производствени мощности. Затова се налага да изнасяме, в противен случай ще се заринем в хартия и пластмаса.

−Свързват ли се хора, които искат да предадат отпадъците си при вас?

-Да. Има един определен контингент от хора с ниски доходи, които от години връщат при нас отпадъци. Но напоследък се забелязва приятната тенденция да идват хора, които не са подтикнати от тези 2-3 лв., които ще им спечелят. Те го правят с грижа към околната среда.

Като цяло се забелязва, че хората променят нагласите си, но това се случва много бавно. А вина за това има и самата държава, и общините. Колко пъти сте видели по телевизията призиви да събираме разделно? Като изключим тези, които се правят с цел PR, разбира се. Ако държавата и общините положат усилие да информират повече хората за смисъла на рециклирането, мисля, че рано или късно, съзнанието им ще се промени.

-Смятате ли, че ако разчитаме на съзнание, можем да постигнем резултати? Не е ли по-ефективен методът на законова рамка, каквато е практиката в чужбина?

-Съгласно начинът, по който се събират отпадъците в България, законова мярка, каквато има в чужбина, е неприложима. Това означава, че до всеки контейнер трябва да има служител, който да следи какво изхвърлят другите и да санкционира при нарушение. Докато по света сметоизвозването се случва по-различно и методът позволява да се упражни контрол. Нека да си говорим реалистично – хубаво би било, но няма как да се приложи. Проблемът лежи по-скоро в незаинтересоваността на държавата. Трябва да се отбележи, че по отношение на стъклото имаме най-малък проблем.

-Как ще коментирате парадокса, че цветните контейнери стоят празни само на метър от тези за смесен отпадък. А в металния могат да бъдат намерени и стъкло, и хартия, и пластмаса?!

-Моите впечатления са, че при голяма част от хората се касае за ниска екологична култура. Важно е да се образоваме, да образоваме и младите - както в домашната среда, така и в училище.

Екоорганизациите вече са си свършили работата, като са сложили цветни контейнери за разделно събиране на отпадъци от опаковки. Оттам нататък къде ще се изхвърли генерираният отпадък от дома ни, зависи единствено и само от нас. Няма държава, която да рециклира на 100% от отпадъците, дори в индустриално най-развитите, където и общество е с високо съзнание. За България обаче има какво да се желае още. И това личи по това, което се намира с контейнерите за битов отпадък.

-От години в България имаме възможност да изхвърляме отпадъците си разделно. Забелязва ли се някакво развитие по отношение на този граждански ангажимент?

-Има много голяма разлика! Преди години полезният отпадък в цветните контейнери беше 20-30%. Всичко останало бяха битови отпадъци, натъпкани незнайно защо. Сега е точно обратното – около 70-80% полезен отпадък. Намират се и неща, на които не им е мястото там, но са значително по-малко. Отчитаме също, че не само младите ги използват, все повече хора започват да се информират и да се грижат за здравето на природата.

-Един опреден контингент оправдава липсата на самоинициатива с репликата „Защо да ги изхвърлям разделно, след като те ги събират с един камион?!“. Случва ли се това наистина?

-Категорично няма такова нещо. Това е абсолютен опит за дискредитиране на системата. Ако тръгнете по следите на сметоизвозващ автомобил, който обслужва системите за разделно събиране, ще видите отстрани табела „Днес събираме пластмаса“ например, и той ще събира точно този отпадък. Такова нещо не се е допускало и няма да се допусне. Автомобилите подлежат на контрол – през какви маршрути минават, какво събират. Аз самият имам наблюдения и гарантирам, че в Пловдив не се допуска смесване.

 

От настоящия разговор стигаме до приятния извод, че все пак в години сме претърпели развитие що се касае до разделното събиране на отпадъци. Разбираме обаче още, че не винаги е удачно да прехвърляме отговорността върху институциите. В някои случаи е по-редно да застанем пред огледалото и да отговорим на въпроса: Правя ли необходимото възможно, за да променя статуквото?