Българинът не се интересува от политика. Не, всъщност интересува се, когато е на маса с чаша ракия и шопска салата. Българинът се интересува повече от апартаментите на политиците, а не от самите политици. Както и от колите на съседа.

Политиците също много не се интересуват от българина. Не, интересуват се! Главно преди избори. Но българинът и тогава много не се интересува от политиците. Оправданието е, че се въртят едни и същи лица. Което не е далече от истината. Но вместо да се вглеждаме в имоти, коли и всякакви придобивки, до които са се домогнали благодарение на постовете си, да се бяхме вгледали в поведението им по време на предизборните им кампании.

Не че по света е нещо по-различно. Преди години едно проучване в САЩ показа, че масово американците дори не знаят името на президента си. На този етап имаме една личност, която не спира да е персонаж от карикатурите, а популярни лица непрекъснато се гаврят с нея – Доналд Тръмп, онзи с интересната прическа. Във Великобритания все още не знаят беше ли грешка референдума за излизане на страната от Европейския съюз, защото, оказа се, че масово англичаните не знаят за какво са гласували.

Идват нови избори. Лицата са ни познати. Апартаменти, къщи за гости, злоупотреби с фондове… темите са ясни. Политиците сега се интересуват от нас, а ние активно следим предизборните кампании. Не, май не ги следим. Иначе грешките нямаше да са едни и същи.

И друг въпрос ме мъчи. Въпросът за значимостта на гласа ми. Гласът в урната, и този на масата, а… и вътрешният ми глас, който не ми дава са се примиря с идеята, че Гласът ми няма значение!