Проектобюджетът за 2026 г. извади на повърхността един очевиден факт – участието на БСП във властта отново се превръща в икономически риск. Зад уж „социалната“ реторика на управляващите стои реален натиск върху бизнеса чрез повишаване на данъка върху дивидента от 5% на 10% и увеличение на осигурителните вноски с два процентни пункта. Формалният аргумент е борба със сивата икономика. Истинската причина – покриване на все по-надуващия се бюджетен дефицит, резултат от разходната политика на социалния министър Борислав Гуцанов.

Социални обещания, платени от бизнеса

През последните месеци Министерството на труда и социалната политика системно увеличава разходите – нови помощи, по-високи социални плащания, повече средства за администрацията. Всяка от тези мерки носи политически дивидент, но не и икономическа устойчивост. И когато фискалният баланс започне да се пропуква, решението на БСП е старо и познато – сметката да се плати от частния сектор.

Именно затова сега под претекст за борба със сивата икономика се въвеждат мерки, които директно удрят предприемачите и инвеститорите. Вместо контрол върху харченето, се търси повече средства – но за сметка на онези, които реално създават доход и заетост.

Най-големият парадокс е, че именно БСП преди години намали данъците с аргумента, че така се бори със сивата икономика. Днес, със същото обяснение, партията подкрепя тяхното увеличение. Както припомня председателят на КРИБ Кирил Домусчиев, дори Румен Овчаров е признал, че именно понижаването на данъците е помогнало икономиката да излезе на светло. Сега обаче социалистите обърнаха логиката – колкото по-голяма е фискалната дупка, толкова по-лесно е да я запълниш с повишен данък , без значение от ефекта върху бизнеса.

Неслучайно няма никаква статистическа или икономическа връзка между данъка върху дивидента и нивото на сивата икономика в Източна Европа. Проблемът не е в дивидентите, а в липсата на ефективен контрол и институции. Удвояването на налога няма да изсветли икономиката, но със сигурност ще охлади предприемаческия дух.

По-високият данък „дивидент“ ще намали мотивацията на инвеститорите да изтеглят печалбите си и да ги вложат в нови начинания. За стартиращите компании това може да се окаже фатално. Както посочва Кирил Домусчиев, компании като EnduroSat може изобщо да не се появят при такава среда – инвеститорите просто ще спрат да рискуват с иновации.

 „Социална“ политика с антисоциални последици

Работодателските организации са единодушни – тази мярка няма да донесе повече приходи, но ще доведе до отлив на инвестиции, загуба на конкурентоспособност и нов ръст на сивата икономика.

„Това е напълно безсмислена провокация“, коментира Добромир Иванов от BESCO. „Миналата година от данък дивидент бяха събрани едва 126 млн. лева – несъизмеримо с фискалната дупка, но достатъчно, за да се разруши бизнес доверието.“

Към това се прибавя и липсата на предвидимост, посочена от Георги Захариев от Finance Academy:

 „Не можеш за няколко месеца да вдигнеш серия от данъци и осигуровки без диалог с бизнеса. Това създава икономическа несигурност и прогонва инвеститорите.“

Днешната политика на БСП се ръководи не от икономическа логика, а от идеологическа инерция. Под натиска на нарастващите социални разходи,  участниците в управлението търсят лесен източник на средства – бизнеса. Но когато инвеститорите се оттеглят, а предприемачите замразят инвестициите си, ефектът ще е точно обратният – по-малко приходи, повече безработица и по-дълбока фискална криза.

Парадоксът е пълен: партията, която някога понижи данъците, за да извади икономиката на светло, днес иска да ги вдигне със същия аргумент. Само че резултатът този път няма да е „изсветляване“, а затъмняване – на доверието, инициативността и перспективата за растеж.

Досега единствено темата коментира Драгомир Стойнов, който  „хвърли” предложението в общественото пространство, че „ имало такава нагласа в Съвета за съвместно управление (ССУ)”. Заради напрежението Националният съвет за тристранно сътрудничество планира провеждането на извънредно заседание в сряда, а резултатите от нея ще покажат посоката, в която се движат управляващите.