Националният бойкот на хипермаркетите в България утре е събитие, в който мнозина очакват да се случат чудеса, а „ценовият терор” над потребителите у нас да бе победен.  Акцията дойде от хърватския модел, в който граждани и  местните производители бойкотираха големите вериги магазини, бензиностанции и ресторанти.

Бунтът  у нас бе започнат от четири организации, а след това различни политически лица излязоха с искания и предложения за решаването на проблема - от замразяването на цените на основните продукти до специални закони.

Непазарното поведение в най-пазарния сегмент

Едва ли има наивни хора, които смятат, че „невидимата ръка” на Адам Смит регулира пазара и цените.  Големите вериги не само  диктуват цените на храните, а те определят и правилата на играта.  Разбира се, този феномен едва ли е само в България,  Балканите и страните „от третия свят”.

Разликата обаче е, че в България липсва втория важен елемент от обявения бойкот в другите балкански страни, а именно -  местните производители, които застанаха до гражданите в борбата им срещу галопиращите цени.  

Всеки, който се е интересувал от това как попада даден местен продукт във витрина на голям хранителен хипермаркет, знае колко трудно е това.   Много от веригите имат такси само за присъствие,  които са непосилни за малки, а и средни производители. Оттам цената, на която се изкупуват продуктите е в пъти по-ниска, от тази за по рафтовете за крайния потребител.

Чуждестранните вериги имат още един похват, с който привличат клиенти -   промотират храни, които са внос и нерядко са с неясно качество, годност и произход.

Така местните производители имат два варианта - или свиват продукцията си и увеличават цените,  или свалят драстично качеството, за да гонят стойностите,  които биха им излезели като бизнес план.

Контролът и регулациите

Таван на цените,  субсидиране и дотация на магазини или продукти - всичко това няма да доведе до желания ефект. Има европейски примери с тези мерки, които доказват, че последствията от тях варират от повишаване на инфлацията до спекула и източване на държавния бюджет.

Проблемът са регулациите и контролът, както и органите, които трябва да следят какво се случва не само в магазините, но и целия път на храната - от производителя до рафта.

Тук изникват въпроси, като например защо местен производител на месо бива следен изкъсо от БАБХ и другите институции, а от друга - как не се проверява толкова прецизно и „прясно” месо за 7 лв/кг., което е дошло от другия край на света.

Трябва да се направят проверки и разследвания за възможни  картелни споразумения между веригите, а ако се открият такива данни, дали няма  разпънат политически чадър и корупционни практики за покровителството им.

Освен пътя на продуктите е нужен и контрол за качеството и произхода на вносните продукти. Тук не става въпрос храните да са само „безопасни”, а да има и пълна информация за клиентите за дадения продукт. С други думи, когато си купувате „охладено месо” то да е такова, а не е отпаднал дълбоко замразен държавен резерв на Испания от 1995 година.

Без надеждна регулирана бизнес среда, винаги ще има опити за спекула и изкривяване на пазара в нечия финансова или политическа полза.  Регулаторите са „имунната система” на един пазар, както казват  финансовите експерти, а когато тя е силна шансът да няма изкривяване на пазара е далеч по-голяма.

Ясно е, че гневът на хората е справедлив, но един бойкот  сам по себе си - няма да промени нищо. Още повече, защото други от „заложниците на цените” - производителите не се включиха в него,  явно от страх да не „бъдат бойкотирани” от големите вериги след това.