Боян Мага и Златната ябълка! Звучи като име на приказка, но всъщност това са две скулптури в Бургас и Пловдив, чийто вид и местоположение през последните седмици успяха да поляризират мненията на гражданите. 4-метровата статуя със стряскащата визия на човек с две лица – вълче и човешко, вече се намира на входа на Морската гара на Бургас, докато 3- метровата пластика - ябълка на скулптора Цвятко Сиромашки все още е под формата на проект и чака решението на Общинския съвет в Пловдив.

Изненадващата поява на Боян Магесник"  в общественото пространство на морския град повдигна редица въпроси, като основният бе защо са прескочени процедурите за поставяне на паметник. Проектът за скулптура не е постъпвал в Община Бургас и не е съгласуван, твърдят от  градската администрация. Той е монтиран в зоната за обществен достъп на пристанището и за него важи наредба на министъра на транспорта за преместваеми обекти и декоративни елементи. От министерството на транспорта също не са издавали разрешение. Масонските символи, върху постамента на паметника отговориха на въпроса за финансирането на статуята, но поставиха редица други, които останаха без отговор.

Междувременно, предложението на фермера Красимир Кумчев и скулптора Цвятко Сиромашки  да поставят огромна златна ябълка в центъра на  Пловдив,  също стана повод за дискусии както в медиите, така и в социалните мрежи. Проектът се нарича „Фонтанът с ябълката“, автор на идеята е Красимир Кумчев, който е един от големите производители на ябълки в района.

Те настояват ябълката да бъде разположена на ул. „Константин Иречек“, на гърба на Джумая Джамия. Дългата едва 27 метра улица е под наклон, а паметникът ще е разположен по средата й. Водата ще се стича от месинговата ябълка, която ще е висока около 2,80 м и. Идеята на Цвятко Сиромашки е плодът да е с „отрязано парче“, което ще символизира лодка. „Водната пътека“ ще е с ширина 1,50 метра и дължина около 9-10 метра.

Защо Ябълка, бе резонния въпрос, зададен от пловдивчани, тъй като плодът никога не е бил част от градската символика. Обяснението на авторите на идеята е, че фонтанът ще бъде символ на плодородието на Тракийската низина , а също така и  олицетворение на познанието. Критиците видяха продуктово позициониране и 

Създаването на фонтана ще бъде финансирано със средства от дарители, обявиха инициаторите.

Идеята, в малкото затворено пространство да бъде поставена триметрова ябълка обаче далеч не допада на мнозина. Според архитекти, фонтанът би бил прекалено силен акцент на място , в което има концентрация на исторически сгради. „Златната“ ябълка засега не се е превърнала в Ябълката на раздора, но все още не е ясно как ще бъде прието предложението  от местния парламент.

Проектът с ябълката обаче за пореден път поставя въпроса кой и как трябва да решава какви артистични намеси са допустими в градските публични пространства. Пловдив има печален опит с фонтаните , поставени в центъра след Прехода. Два големи фонтана, останаха в историята на града с имената „Стружката“ и „Рендето“, въпреки че авторите им бяха категорични, че в тях се крие много по-дълбока символика. И двата тихомълком бяха демонтирани и сега някъде ръждясват.

Фонтанът на стълбите на Каменица трудно може да се нарече шедьовър. Нерадостна бе съдбата и на Филип Македонски, който в продължение на няколко години гледаше Пловдив отвисоко, но след това беше „интерниран“ в района на Общинския съвет. Статуята на градския зевзек Мильо , останал в градските анали с пикантните си истории, също продължава да е обект на спорове дали точно там му е мястото.

Общинския съвет, макар и представителен орган на местното самоуправление, едва ли е мястото, където трябва да бъдат решавани подобни казуси. Защото одобряването на една подобна намеса би трябвало да става след обсъждане, в което да се включат архитекти и творци. Дискусията трябва да излезе от полето на субективизма , тъй като формулата „харесвам – не харесвам“  може да е удачна, когато някой обзавежда собствения си дом, но не върши работа, когато говорим за публични пространства, наситени с история.

Естетиката и визията на определени хора, не могат да бъдат водещи, защото всяка намеса променя градската среда. Пловдив има архитектурно наследство, което го поставя сред най- красивите градове в Европа. Но за съжаление то е оставено на капризите на времето и някои от най- добрите образци са в отчайващо състояние. И нито един фонтан няма да скрие тези рани, колкото и лъскав да е той.

 Бел. авт. Боян Мага или Боян Магесник е син на цар Симеон Велики от втория му брак. Завършил е Магнаурската школа, където тогава се преподават и изучават т.нар. магически науки. Връща се в България, където на престола вече е по-малкия му брат Петър I и става негов съветник. Твърди се, че Боян Мага е един от основателите на богомилското движение.