В България се надигат настроения за връщане на смъртното наказание. Общественото мнение се фокусира върху жестокостта, с която е извършено убийството на Виктория Маринова. Ето позицията на бившия апелативен прокурор на Пловдив  Росен Димов, цитирана от 24 часа.

Дискусията “за” и “против” смъртното наказание в настоящия момент е безсмислена. Тя ми напомня на поредните опити да се отклони вниманието от съществени към теоретично несъществени моменти. Тези, които я предлагат, по-добре да бяха прочели какво се е случило в годините, когато то беше отменено, тогавашните дискусии, причините за премахването му. Нищо от тогава до сега не се е променило.

Ако искаме да бъдем демократична европейска държава, трябва да продължим напред. В България, изглежда, важи поговорката: Нищо старо не забравиха и нищо ново не научиха.

Наличието на смъртно наказание означава само едно - че обществото се отказва от каквото и да е превъзпитание и прибягва към отмъщението. Смъртното наказание е невъзвратимо, не може да се отменят неговите последици и то е насочено единствено към генералната превенция, тоест превъзпитаване на останалите кандидат-престъпни елементи да не правят така.

В действителност обаче научно - социологически, психологически и правно, е доказано, че там, където има смъртно наказание, не е намаляла престъпността и то не оказва никакво съществено влияние върху нивотой.

Но ако следваме логиката на тези, които искат връщането му, може би ще бъде добре да възстановим и забравени преди стотици години практики като физическите наказания - бой с камшици, отсичане на ръката на крадеца и др.

Мисля, че въобще не трябва да се обръща внимание на идеи като тази да се върне смъртното наказание. Истинските проблеми са другаде и те правилно бяха поставени през последните дни. Това е проблемът за рамките на споразуменията. Другият проблем е дали, ако си признаеш в съдебния процес, заслужаваш намаление на наказанието и колко да бъде то.

Дали не трябва да се въведе оценяването на вината като елемент, който законово влияе върху размера на наказанието, и началният момент трябва да е от досъдебното производство и т.н.

Това е истинската дискусия и тя трябва да се води, за да подобрим наказателноправната си доктрина. Всичко друго са празни приказки.

Що се отнася до тази малцинствена група, от която е обвиненият за безскрупулното престъпление, там нещата са отдавна изтървани. Нужен е бърз и комплексен отговор на държавата, при който да си припомним някои добри позабравени стари практики - образование, работа и т.н..