Всеки ден фейсбука ври. Ама ври! 70% от хората емоционално казват, че не искат бежанци и "пускат" клипове и снимки с това какво правят въпросните. Част от тези хора използват и доста крайна (да не кажа "фашистка") реторика.
Около 30% казват, че ако сме цивилизовани, трябва да приемем хората в нужда, да им помогнем. Разказват за българските бежанци след войните за национално обединение; показват снимки на мъртви или изпосталели хора; разказват ужасяващи истории. И ... всичко това с една основна цел - да обяснят (радостно!?!) че българите не сме хора, а зверове. 

Дълго седях, четях, гледах и слушах и се ядосвах. Ядосвах се и на едните (заради крайността им), и на другите (че умишлено създават неоснователен комплекс за малоценност).

Истината е различна. И както е обичайно, е по-малко и в двете тези.

Започвам с това какво представлява бежанецът.
 
Това е човек, който поради своята националност, религия, принадлежност към определена социална или политическа група е принуден да избяга от собствената си държава, тъй като там е опасно за него (вкл. за живота му).
Често понятията бежанец и икономически емигрант механично (или умишлено се смесват). Последният не търси спасение, той просто иска по-добър живот. Или пък търси социална система, на която да паразитира, усвоявайки помощи.

Икономически развитите държави са сложили бариери за икономическите мигранти. И това е нормално, защото на практика няма опасност за тяхното физическо съществуване. За бежанците такова ограничение обаче няма. Тук залогът не е икономическото им благоденствие, а  животът им и именно затова за тях е чувствително по-лесно да останат в чужда (вкл. и развита) държава. Именно затова е често срещано явление икономическия мигрант да се преструва на бежанец. 
Важното, което всички упорито забравят е, че фалшивите бежанци, които се надяват на социални помощи, са най-вредни за истинските. Вредни са един път, защото създават лоша репутация и лошо мнение за тях; втори път са вредни, защото смучат от икономическия и социален ресурс, предвиден за хората в нужда. Защото парите, които Германия, Австрия, Унгария и България е предвидила за пострадали хора не отиват при тях, а при социални паразити.  

Истинският бежанец обикновено не се е прицелил в икономическия си просперитет или във възможността си да паразитира. Той иска само едно нещо - да спаси живота си. Поради това той бяга там, където не е изложен на опасност и не живее всяка секунда със страха, че ще му е последна. Бежанецът, който е такъв в истинския смисъл на думата, обикновено спира в първата сигурна страна и остава там. Защо ли? Ами за да е по-близко до родното огнище и да може относително лесно да се завърне, когато то стане безопасно за обитание. Ако наблизо има държава, в която живеят хора от неговия етнос. Точно такъв е бил случаят с българските бежанци след войните за национално обединение. Тези хора, са бягали от българското етническо землище, попаднало в друга държава. Бягали са, защото там вече е било опасно за тях и са избягали в България, а не в друга държава именно защото са били бежанци в истинския смисъл на тази дума. 

Днес също има бежанци. В истинския смисъл на понятието. Хора, които бягат от ужасите на войната, за които приоритет е да спасят живота си, а не да се закачат на "хранилка" на нечия социална система. Има много примери за такива бежанци, но за да не се размива темата, ще посоча най-очевидния. Сигурно сте чували, че в района, в който вилнее "Ислямска държава" има не само мюсюлмани, но и много християни, както и други малцинствени религиозни групи. Това са едни хора, които някак си остават забравени за медиите и се споменават мимоходом в някои от споровете на двете групи, споменати по-горе. Християните са най-уязвимата група в конфликта, защото са относително малко и нямат свои въоръжени формирования, които да ги пазят. Именно затова те търсят спасение от родните си места.

НО! Тези хора не бягат на запад. Не плащат луди пари на каналджии (да се чудиш откъде ги вземат тия пари).
Не нарушават законите, минавайки нелегално през НЯКОЛКО граници.
Не щурмуват стени и огради, не проявяват агресия срещу гранични власти.
Знаете ли къде са тези хора? Значителна част от тях се намират в околностите на Ербил. Градът е необявената столица на Иракски Кюрдистан. Самият той е много добре уреден, дотолкова, че много европейски градове могат да му завидят. Много хора дори не могат да си представят, че в Близкия Изток може да има толкова хубав град. По-интересното тук обаче е друго. И то е, че в Ербил живеят основно мюсюлмани (кюрдите са предимно такива) и че тези мюсюлмани пазят десетки хиляди християнски бежанци от ужасите, които ги очакват по родните им места. Интересното е и че бежанците край Ербил не са превърнали прекрасния град в бунищата, които се появяват по кадрите от Западна Европа; не създават конфликти, не правят проблеми. Те са истински бежанци в най-точния смисъл на думата.

От горното можем да си направим няколко интересни извода:
1. Конфликтът не е такъв между религиите. 
Защо ли? Ами именно защото мюсюлманите от Пешмерга (кюрдските военни формирования) не избиват християни. напротив пазят ги да не бъдат избити от други мюсюлмани. 
2. Тези, които щурмуват ЕС (основно мюсюлмани) не търсят спасение нито в другите мюсюлмански държави, нито в Ербил (където доказано могат да го намерят).
3. Поведението на последните (конфликтите, разрушенията и мръсотията около тях) не е такова на хора, които търсят спасение, а на такива, които имат други цели и приоритети.

Връщам се към двете групи мислители и анализатори, с които започнах. 
Първата група (онази, дето не иска бежанци и прави изказвания) е права донякъде. 
Права е да се притеснява от това, което представляват тези, които щурмуват ЕС. И нормално - една държава с нейния порядък, инфраструктура и т.н. се гради с усилия на цялото общество и никой не иска претендиращите за нещастни хора да рушат това, което е постигнато. Не са прави обаче да поставят знак за равенство между понбятието бежанец и описаните орди. 
Не са прави да заклеймяват всички хора, коиито по принцип търсят спасение. Този, който е истински бежанец, който търси спасение за живота си заслужава и трябва да получи солидарността на цивилизацията.

Втората група също е права, и тя донякъде - точно заради последното ми изречение. 
Не е права обаче да приравнява истинските бежанци (като онези в Ербил) с нашествениците. Не е права и да казва, че българският народ не е толерантен към страдащите.
Напротив, ние винаги сме се отнасяли с разбиране към хората в нужда. И не само към собствения си етнос (бежанците от Македония и Беломорска Тракия), но и към тези от друг етнически произход. Помните ли арменците? Те са потърсили спасение в България и са го получили. Заедно с топлия прием, сушината и хляба, са получили и възможност да станат част от обществото.

И в заключение апелирам
Към първата група хора: 
Да се отърси от емоциите си и да не прави генерални заключения - за всички бежанци. Да раздели нещата - неодобрението трябва да е насочено към тези, които се преструват на бежанци, а истинските такива да получават състраданието и помощта, които винаги са били характерни за българския народ.
Към втората група:
Да престане да смесва нещата. Да покаже уважение към истинските бежанци, но (ако претендират да са истински състрадателни, а не лицемери) да покаже нетърпимост към фалшивите бежанци, които се гаврят със законите в Европа.
Адвокат Станислав Станев
*Авторът е член на Пловдивската адвокатска колегия