16-годишният Румен Койчев бе пребит жестоко преди броени дни. Младежът, който е фен на ЦСКА, пострада при засада, устроена от фенове на Локомотив на привърженици на Ботев. Инцидентът стана пред Клуб 8 в квартал Кючук Париж на 3 януари. Младежът по чудо се е разминал на косъм от смъртта, след като при един от ударите си е глътнал езика. По ирония на съдбата го спасява един от най-известните запалянковци от агитката на Локомотив-  38-годишният Симеон Иванов. Бившият баскетболист на „Академик Пловдив”  бил в клуба, когато видял през прозореца тийнейджъра, който лежал в несвяст на тротоара. Бързата му и адекватна реакция се оказала решаваща, преди пристигането на линейката. TrafficNews.bg откри Симо (както го знаят всички в квартала) . В интервю за читателите на TrafficNews.bg той разказва неговата версия за събитията и за отношенията между феновете на двата отбора.

-Как се оказахте в точното време на точното място?

- Минах през клуба да пия една бира. Вътре имаше петнайсетина младежи- момчета и момичета. Познавам повечето, от квартала са, фенове на Ботев. Пиеха бири, цъкаха си по телефоните. Имаше едно момче и с лаптоп. В един момент някакво момче мина отвън и някой извика „Ей, този е буфер гаден”. Тогава всички скочиха и тръгнаха навън. Според мен с не много добри намерения. Заведението се опразни , а аз се преместих на бара. В един момент чух някакви викове , погледнах през прозореца и видях, че някакво момче лежи отвън. Скочих , излязох и видях , че си е глътнал езика и се дави. В същото време мина съсед от махалата и аз го извиках да му държи челюстта, за да мога да му извадя езика. Успях в последния момент , преди да си затвори устата. Дойде в съзнание, искаше да става , но аз му казах да лежи. Наблизо стояха две момчета и две момичета, които бяха изпаднали в паника. Казах им да звънят за линейка и в полицията, вместо да се мотаят. Дойде Бърза помощ и го взеха.

-Карали ли сте курсове за първа помощ, друг път спасявали ли сте нечий живот?

-Не, нищо не съм карал. От обща култура. Помагал съм на много хора, но не съм спасявал никого.

- Знаете ли какво сее случило навън?

-Отвън са чакали 10-15 души , от младите фенове на Локото, които явно са знаели , че ботевистите са в заведението. Явно са били с някакви боксове, бухалки. Не знам точно. Когато ботевистите са подгонили „буфера”, когото видяха, другите са ги нападнали. Те са се разбягали, но Румен е бил ударен по-тежко и е паднал на земята. Когато аз излязох, те вече бяха избягали.

- Звучи парадоксално- фен на Локомотив спасява жертва на други локомотивци.

- Какво значение има кой от кой отбор е. Тук става дума за човешки живот. В спорта най- важно е да бъдеш толерантен. За съжаление през последните години агресията и злобата сред младите ескалират и се стига до подобни неприятни инциденти. Има много болни мозъци.  При по-големите фенове нещата не стоят по този начин. Преди няколко месеца влизам в Рандевуто  с черно бяло шалче и гледам 60 човека – фенове на Ботев. Казах им „Честита победа, момчета!” и си седнах на друга маса с приятели. Не ме е страх от никого. В нашия род половината са от Ботев, половина са от Локото. Ядем си , пием се, шегуваме се, но злоба няма.

-Каква е причината за тази безмислена агресия?

- Ше ви кажа моето обяснение. Тези деца не живеят нормален живот. През цялото време са във фейсбук и интернет. Седят някъде, пият бира и си цъкат по телефоните. Може ли до теб да е седнало красиво момиче, а ти да си цъкаш някакви глупости на телефона! И тя също си пише с някой друг.  Говорят си по между си ужасно вулгарно, обръщенията им са каруцарски- може ли едно момиче да се обърне към друго и да й каже „курво”?! Младите са прекалено меркантилни, а не всички родители имат възможности да удовлетворят желанията им. Това ги озлобява. Гледам ги- идват момчета с телефони за 1000 лева , а ми иска 20 стотинки да си купи бира, проси цигари.  Не се забавляват. Преди всички бяхме навън- играехме, забавлявахме се, говорихме си. Сега само в циганските махали децата си играят навън. Сега няма нищо, няма вечерен час. Може ли 12, 13-годишни да пушат, да правят секс, да ходят по купони. Едно време баща ти като свирне „палиш гуминетките”. А сега отговарят, мърморят, обиждат. Не виждам никакво бъдеще за нацията. Работата ми е свързана с непрекъснато пътуване, срещам различни хора. А сред тях щастливите са много малко. Тези които имат пари също не са щастливи. И на тях непрекъснато нещо не им достига.

-Има ли връзка между дисциплината в отборите и поведението на феновете им?

-Ами то сега няма никаква дисциплина. Аз съм бивш спортист, бил съм в казарма. А сега тези лигльовци и в казарма не ходят. Моят треньор казваше , че човек се учи до казармата. После вече няма за кога- само лиготии.  Каквото си научил като юноша- това е. А то сега какво е- футболистите до 3 часа в Галакси с адреналинките. Абе всички мислят само за пари. Това е проблемът. Контролът в семейството също е занижен. Какво правят 15-16 годишни деца вечер по заведенията? И родителите, и институциите носят отговорност.

-Някой от близките на Румен свърза ли се с вас да ви благодари?

-Майката на момчето ми звъня два пъти, иска да се видим, но аз от сутрин до вечер съм на път и все не успявам. 

-Чувстваш ли се герой?

-Не, нормален човек съм. Просто съм помогнал на човек в беда. Моят девиз е, „Животът се живее  по –лесно с приятели, отколкото с врагове”. Дори и с някой да не съм в добри отношения с някой , пак съм любезен.

Парашкева Иванова