Всеки път когато застудее, малките цветни врабчета долитат за трохи на верандата. На два пъти бях принуден да им помагам, след като по невнимание се блъснаха в стъклените плъзгащи се врати. Първата умря в ръката ми, втората след минути треперене се съвзе и отлетя. Когато до мен стигне новината за злополучна кончина на българин, загинал при опит да постави някакъв рекорд, изпитвам същото чувство когато държах в ръката си топлото, но безжизнено тяло на червеношийката.

Само преди седмица, в Егейско море се удави най-добрата българска водолазка, младата 45 годишна Теодора Балабанова. На кой служи това жертвоприношение? Каква е ползата от него? Със сигурност медийните папагали намират нещо за публикуване, а дежурните политически дърдорковци - да се правят на интересни.

Какъв е смисълът да "надминеш себе си", извън Световни първенства или Олимпийски игри?. На кому е нужна тази самоцел? Защо, как и на кой е полезно изпитанието, лишението и риска на които се подлагаш, ти който си решил "да се докажеш"?! 
През 1984 година, приятели започнаха да ми пращат български вестници, които гърмяха за подвига на Христо Проданов в Хималаите. През цялото време имах лошо предчувствие. За съжаление то се сбъдна. Защо си отиде това смело и хубаво момче? Да забие българското знаме на Еверест? Спомня ли си някой днес за Христо, с изключение на ограничен брой алпинисти? Струваше ли си, в разцвета на възрастта, един млад българин да бъде разкъсан от орлите? А Мариана Масларова, Христо Христов от Смолян и други смелчаги, забравени днес от всички.

Лишен от всякакво чувство за мярка и разум, Любен Дилов-син се изхвърля по повод Теодора Балабанова: "Дай Боже, всеки му такава смърт!" Как е възможно да се възпява "смъртта", като подвиг и да се дава за пример? След като подобни мнения се разпространяват от средствата за масова информация, утре може би, ще четем за нови предизвикателства на млади българи останали завинаги по скалите, пещерите или моретата. Поставяне на самоизтезанието над удоволствието е мазохизъм! Борбата за живот е винаги по-важна от поемането на смъртоносен риск! 

Защо никой не казва, че има друг вид подвизи, които също изискват смелост и саможертва? Строенето на собствен дом, смейно огнище, създаването и възпитаването на деца, в днешните условия на живот, заслужават много повече възхищение и уважение, от безумните жертвоприношения на млади българи!

Божидар Чеков, Париж

*Божидар Чеков е роден през 1946 г. в Лом. Дедите му дошли в нашата страна от Егейска и Вардарска Македония, били са участници в Илинденското въстание. След 9.ІХ.1944 г. някои от най-близките му роднини са вкарани в лагерите, защото с труд и пот станали собственици на ниви, лозя, мелници и фабрики за коприна. През септември 1968 г., едва 22-годишен, Божидар Чеков преминава границата. След двадесетдневни премеждия стига до Париж, където живее и досега. Завършва Висшия лицей по графика "Естиен". Бил е директор по продажбите в хартиения завод "Лансе", близо до Гренобъл. Носител е на Почетния медал на труда на Франция. Издал е няколко книги на български език, сред които "Стрелецът от Айфеловата кула", "Третият светилник" и "До Европа и назад".