Арх. Петър Петров е директор на Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН). Той е роден на 4 септември 1962 г. Има близо 15 години професионален опит в областта на културното наследство и работа по над 75 обекта - недвижими културни ценности, както и над 13 години управленски опит. Магистър е от катедра „Теория и история на архитектурата“ – ВИАС. Има изкарани специализация, курсове и стажове в областта на опазването на културно-историческото наследство във Франция. Стипендиант е на френското правителство. Работил е в 4 френски архитектурни бюра, в НИПК (сега – НИНКН) – гр. София, като експерт в Община Асеновград, старши експерт и главен архитект в Община Пловдив, район „Централен“, гр. Пловдив. Бил е управител на „Архитектура и наследство“ ООД – гр. Пловдив.

С арх. Петров разговаряме какви стъпки ще предприеме, за да бъде по-ефективно опазването на културното наследство, кои са основните проблеми, с които се сблъсква институцията, която ръководи и каква е ситуацията в Пловдив.

- Арх. Петров, вече два месеца сте начело на Националния институт за недвижимо културно наследство. В каква ситуация е институцията?

-  Ситуацията е мъчителна и за екипа на института, и за гражданите. Блъскаме се в стена от дългогодишни проблеми, пред които сме с вързани ръце. Работата ни е подчинена на Закона за културното наследство и на правилник за дейността и устройството на института, приет от Министерския съвет през 2012 г. Законът възлага задължения, но правилникът не ги възлага на никого.  Експертите са 57 – нищожен брой хора за опазване на голямото културно наследство на страната; съсредоточени са само в София; няма териториални звена. Сякаш нарочно работата на института е блокирана от дълго време. Хората основателно недоволстват, а ние изнемогваме.

- Нали имаше решение да има такива регионални звена в няколко български града?

- Но те не са служители на Националния институт за недвижимото културно наследство (НИНКН). Според промяната в закона през 2019 г. регионалните звена се назначават от кметовете на областните центрове. Поради това те нямат оперативен достъп до архива на НИНКН, за да правят всекидневните служебни проверки, свързани с изготвяне на становища по искане на граждани или институции. В същото време архивът на НИНКН не е дигитализиран изцяло и дистанционният достъп е невъзможен. Втори голям проблем: техният периметър на действия не съответства на техните правомощия. Това са държавни правомощия и не следва да бъдат предоставяни на общинска администрация. От недомислие или по други причини тези звена бяха мъртвородени.

- Какво тогава трябва да се направи, за да бъде по-ефективна работата на Института, а с това и улеснена процедурата за хората, които с месеци чакат да бъдат разгледани и одобрени проектите им?

- Директор съм на института от 2 месеца и в момента създаваме негови териториални звена. Имало ги е преди години, но странно защо са закрити. А те са нужни в градовете като Пловдив, с много и ценни културни артефакти.

- Тоест – хем местни звена, подчинени на кмета, хем държавни, подчинени на НИНКН. Това не е ли  някакъв нонсенс?

- Да. Той е заложен в Закона за културното наследство. Премахването на безсмислието минава през промяна на закона. На този етап най-бързото и работещо решение е да създадем местни структури на НИНКН и добре, че правилникът за дейността на института ми дава това право.

Има логика опазването на културното наследство да бъде децентрализирано, така че обектите от местно значение и по-ниски категории да са грижа на местните власти. Досега обаче, за съжаление, те не проявяват разбиране и желание.

- Колко са паметниците, които са декларирани,  но процедурата, през която трябва да преминат, не е извършена докрай?

 - Повечето сгради, недвижимо културно наследство, декларирани в периода  1975-1990 г.,  не са получили статут на недвижими културни ценности, не са категоризирани и нямат постоянни режими за опазване. Те са защитени от Закона за културното наследство, но процедурата по чл.64 и чл.65 от закона не е завършена. Тези обекти по данни от регистрите на НИНКН са около 18 000.

- Защо?

- Причината е, че става дума за огромен обем работа и нищожен брой хора, които да я свършат. Всяка сграда, част от културното наследство, трябва да има собствен фиш с всички нейни характеристики. Десетки страници, проучвания, които искат време в зависимост от големината и сложността на културния обект. Документът завършва с научна оценка, на чиято основа се определят границите и режимите на опазване.

Фишът на сградата е важен, защото дава яснота на собствениците, възложителите и на потенциалните купувачи какво могат и какво не могат да правят по сградата и нейната среда. С други думи, фишът е „законовата“ рамка. Докато я няма, ще има граждански протести за исторически сгради, които по действащите градоустройствени правила или не се запазват, или не са добре защитени. Това е голям проблем в цялата страна. Недоумявам защо е пропуснато толкова много време.

Спешно актуализираме списъците с недвижимите културни ценности, както и режимите за тяхното опазване. И това не е направено от 30 години! А засяга всички - собственици, възложители, общински служители, бъдещи инвеститори, абсолютно всички хора, които имат интерес.

- А защо тази актуализация така и не се случва?

- В най-голяма степен тя зависи от местните власти, които са задължени от закона да осигурят информацията, необходима на НИНКН, за да направим заключителната оценка.

Актуализацията на списъка на недвижимите културни ценности е основата за опазване на културното наследство. Веднъж направена, тя ще облекчи работата на всички, включително на общинските администрации. Кметовете трябва да проумеят това.

- Това важи и за Тютюневия град, нали?

- Да, такава е ситуацията и с Тютюневия град. Актуализацията не е завършена. Става дума за три къщи, до които експертите не са имали достъп. По неизвестни причини процедурата е спряла през 2019 г. Сега успяхме да подновим работата.

-  Защо при толкова и постоянни обсъждания ЗКН продължава да създава правни абсурди?

- Защото Законът за културното наследство е „кърпен“ на парче. Процедурите са тежки, изискват месеци и години, а понякога е невъзможно да бъдат изпълнени докрай. Има правен анализ на проблемите, заложени в чл. 71, 72, 73, 74,75, 76 - те се отнасят до задълженията на собствениците на недвижими културни ценности, на Инспектората и на общините и засягат сгради, които са в недобро състояние - изоставени, самосрутващи се. Това е оперативната дейност, свързана със своевременна намеса за опазване на недвижимото културно наследство. Например чл. 72 и 73 от закона изискват, ако собствениците не изпълнят предписанията, общината да изготви съответните проекти, да ги съгласува с НИНКН и да извърши съответната намеса за своя сметка. Тази процедура не е доведена докрай нито веднъж! Така е разписан законът, че гаранциите за  общината да си върне инвестициите клонят към нула.

- Ще инициирате ли някакви законови промени?

- Да, в диалог сме с колегите. Въпросът е дали отново да се ремонтира сегашният закон, за да стане по-приложим, или да се направи истински закон за опазване на националните културни ценности, след като се приеме стратегия за опазване и управление на културното наследство. Тази стратегия трябва да даде генералните насоки за закона. Досега няма стратегия и това личи в закона. Ще ви дам пример с принципа на солидарност:  държавата, общината, обществото като ползватели на недвижимото културно наследство смятат ли, че е целесъобразно да подпомагат финансово собствениците на сградите – паметници на културата в частта, която надхвърля нормалната им  експлоатация? Такава сграда изисква много повече грижи и ресурси за поддръжка и реставрация. Въпросът е принципен, но не е получил отговор.

В много страни в Европа държавата, общината и други структури  работят на принципа – ние развиваме културния туризъм благодарение на културното наследство. Този туризъм генерира приходи за хотели, ресторанти, услуги, туроператори, местни занаятчии, търговци и пр. Създава работни места и поминък. Именно недвижимите културни ценности са тези, които създават културната среда и привличат туристите. Културното наследство е част от икономиката. Аз смятам, че не е редно, хората, които притежават тези сгради, да плащат сами цялата сметка. Липсата на солидарност е една от причините за рушащите се, изоставени и падащи сгради. Извън злонамерените действия. Това е въпрос на стратегия.

- Като облепената с фибран фасада на Католическата църква под тепетата…

- Липсата на информация води до абсурди като този. През моя мандат ще създадем информационни центрове в няколко града и всеки заинтересован ще може да научи там какви са процедурите, какви са различните видове намеси по сградите. Този диалог трябва да започне незабавно, за да няма подобни инциденти. Ролята на общините в диалога е ключова. Медиите могат да помогнат много, за да стигне до всички информацията за паметниците на културата и начините за опазването им.

- Кои са невралгичните точки в Пловдив, към които трябва да сме особено чувствителни и да наблюдаваме процесите?

- Те са в центъра на града -  зоните с множество паметници на културата, които формират уникалната градска тъкан. Няма друг град у нас с такова разнообразие и богатство от различни епохи. Има много какво да се направи за Пловдив. Инвестирането на малко средства в актуализацията на списъка на паметниците на културата, ще има голям ефект за опазване облика, характера и атмосферата на града. И ще се отплати на икономиката на града, защото гостите на Пловдив търсят именно тази неповторима атмосфера.