„Колелото на времето се върти, епохите идват и отминават, като оставят спомени, които се превръщат в легенди. Легендите стават митове, а митовете умират щом епохата, дала тяхното начало, започне отново.“

Бързите темпове, с което се върти колелото на времето у нас, отново ни поставя на кръстопът, а изглежда, че макар и за краткото си съществуване Третата Българска държава е възможно да смени още един модел на управление, който само допреди две години ни се струваше невъзможен.

Устоите на цялата българска демокрация са сериозно подкопани, а ежедневно всички ние дълбаем все по-бясно. Общественият договор не просто е застрашен, той виси на конци, а все повече граждани, политици, съдии, прокурори, бизнесмени вървят с ножици под ръка и не се знае кой ще пререже пъпната връв на крехката съвременна демокрация.

Ако дори нашето поколение успее да опази тези изтънени нишки – то следващото може да ги отреже дори с удоволствие.  Това няма и как да не се случи, тъй като старата българска поговорка гласи, че който сее ветрове, ще жъне бури.

Какво сеем в нашите деца? Отговорът може да си даде всеки, който отвори социалните мрежи, информационните сайтове, форумите или се замисли какво говори вечер пред децата си – брутална омраза, която излиза извън рамките на обектите, срещу които е насочена. Омразата е срещу всички и всеки, който дръзне да говори за морал, принципи, законност и ред.

Няколко случая в държавата разтресоха обществото ни: смърт на деца, едно брутално убийство от друго дете и трагичен инцидент с издъхнало 6-годишно момче в частна болница. Цялата общественост бе потресена и от зверското убийство на Митко от Цалапица - отново направено от младежи. Всеки гняв тук е оправдан, той е безграничен.  Докато обществото скърби и сочи виновниците с пръст, цяла една група в социалните мрежи зове за брутална саморазправа с лекари, политици, полицаи, прокурори, съдии, а дори и журналисти.  Да, всяка една от тези гилдии има вина за състоянието на държавата ни, но и цялото ни общество.

Чувството за безнаказаност и липсата на усещане за справедливост сред обществото със сигурност са причини за гнева, който се е настанал в ежедневието ни. Докато тези две неща не се възстановят от институциите – няма обратен път. Но отговорност на всички нас е да бъдем внимателни към това, което остава след нас и ще се грижи за по-следващото поколение.

Политическата система също работи сбъркано, с цел да се самосъхрани. Кандидати за власт говорят за промяна, а след като се доберат до постове, с които могат да променят системата ни, те влизат в матрицата на съвременния български управленец, или иначе казано  получаваме подмяна. След като напуснат кабинета си – те отново стават търсачи на истина и изсипват омраза и хейт към „управлението на страната“ и неговото бездействие, въпреки че те са били в абсолютно същия калъп. Най-пресният пример е от един бивш вътрешен министър, а и не само.

Докато се зове за линч без съд и присъда на всичко и всеки, нашите деца – новото поклонение, попива. То се храни от тази омраза, те възприемат този модел на поведение и колкото и да не зачитат авторитети, заради  самите нас, те след това ще го възпроизведат не само в действията си като хора, но и граждани.

Парадоксът е, че едни и същи коментиращи зоват за бунт и линч, а в другия момент се учудват и осъждат насилието сред деца и жестокостта, която се изсипва над жертвите им.  По този начин, без да го осъзнават, се превръщат и в причина, и в следствие, на това, което осъждат.

Особено актуални са т.нар. „локали“ – групи от тийнейджъри, които тероризират не само свои връстници, а и всеки, който се изправи на пътя им.

„Локалите“ действат яростно, без страх от последствията и с пълна липса на емпатия. Това не е просто маргинализирана група – това е резултат на поведението на цялото ни общество, това са деца, които ежедневно са хранени с омраза и са учени да не зачитат авторитети и да не се подчиняват на правила.

Това е най-завършеният продукт на нашето поколение, което сме създали от началото до края. Утре, другият месец, след години… „локалите“ няма да са група – това ще е най-представителната извадка на нашето общество, което ще управлява тази страна.

Преди обаче това да се случи общественият договор може да бъде разкъсан на малки парченца, а в България да настани анархията, която е първият конник на диктатурата, доказано от колелото на историята.  

Разрухата, която ни очаква, ще доведе до обещанията за ред и сигурност, а тогава ще дойдат бившите „локали“ – жестоки, без страх от последствия и с пълна липса на емпатия. Във всеки един учебник може да се прочете кои исторически лидери са описвани по този начин.

Тъй като спомените стават прекалено бързо митове в България, тази епоха изглежда прекалено близо, а ние с всичките си действия засилваме още повече колелото за настъпването й.

 

Справедливост не се постига с камъни: детето загина, не и човечносттаБолката не е извинение за агресия – особено пред очите на други деца

"Локалите" - огледалото на обществотоСкука, неравенство и семейна среда са сред факторите, които формират опасната тенденция