Колкото повече мисля, толкова повече вече съм сигурна – пловдивските ученици са виновни за всичко.

За претъпканите автобуси с едва затварящи се врати.

За безумния трафик по пловдивските булеварди и улици.

За задръстените кръстовища и половинчасови тапи навсякъде из града.

За липсата на таксита.

За увеличените цени на цветята по пазарите.

За абсолютната невъзможност да паркираш, дори в Синя зона.

За клаксоните, огласящи от сутринта Пловдив, като че ли се е превърнал в терен за една огромна сватба.

За нервните изблици на шофьорите, които разглезени от лятната ваканция, сега проклинат „тия ученици!”.

„Аман от тия ученици!” е рефренът, който се носи днес под тепетата. Чух го на спирката, чух го на пазара, чух го пред светофара. Даже го чух от комшийката, която сутрин обича да си поспива, но това вече ще й бъде трудно. Защото, нали си спомняте, училището започва рано…

Горките ученици се превърнаха в най-бодливия трън в очите днес. И обраха всичкия негатив от: „прекрасния” ни обществен транспорт; недовършените ремонти на възлови булеварди и кръстовища, на някои от които се трудят всичко на всичко по трима-четирима работници; от отеснелите паркинги и недостатъчните места за паркиране в града… от всичко.

Подозирам обаче, че „Аман от тия ученици!” ще звучи ден, два, три. И всички тези, които днес, на първия учебен ден, заподозряха школниците в масов заговор срещу спокойствието под тепетата, ще си извадят тръна от очите и ще прогледнат.

И ще видят, че май не учениците са виновни за хаоса по пловдивски…