Преди две седмици земеделецът Манчо Манчев и съпругата му Пенка бяха нападнати в дома си в село Голям Чардак. Те бяха зверски пребити. Маскираните мъже не открили очакваната плячка и строшили краката на 75-годишния стопанин. В главата на жена му пък опрели пистолет. За съжаление случаят в пловдивското село не е изолиран.

Кражбите на инвентар, селскостопанска продукция, животни и зимнина в селата вече са с размери на епидемия. След поредица от структурни реформи полицията не разполага с достатъчен ресурс, за да осигури безопасността на жителите в малките села и общини. Днес областният управител Здравко Димитров организира среща с кметове на общини, полиция и частни охранителни фирми, на която бяха обсъдени различни варианти за засилване на сигурността. 

От три години насам обаче една частна охранителна компания   се е превърнала в щит на самотните възрастни хора и е тяхната връзка със света. Социалната програма на компанията „TRAFFIC“ - „SOS! С грижа за хората” постави основите на нов тип социално отношение и осигури спокойствието, от което тези хора се нуждаят. 

Защо една частна фирма се е нагърбила с мащабна социална дейност,  какво кара един български бизнесмен да отделя част от приходите си в дейност, от която не печели, възможна мисия ли е опазването на живота и имуществото на хората в малките общини и  селата? Отговорите на тези въпроси дава собственикът на охранителната компания „TRAFFIC“ Александър Апостолов.

- Как стартирахте програмата за  грижа за възрастните?

-Компанията ни е с основна дейност в сферата на сигурността и социалната дейност.През 2013 стартирахме програма в подкрепа на възрастните хора по селата.Започнахме да се грижим почти изцяло за самотни баби и дядовци в малки села, в които и времето и живота са спрели-толерантността и взаимопомощта също.

В началото бяхме съсредоточени върху битовите проблеми -  охрана на домовете,закупуване на лекарства и храни, транспортиране до лекар и други места според нуждите на хората. Три години по-късно екипът ни живее с проблемите на тези хора и отговорността за тях - ние ще сме с тях, докато са живи. Просто нямаме друг избор, те няма на кого друг да разчитат, а и са като децата - ако им отнемем това, което правим за тях те ще се чувстват предадени, а ние  като предатели.

- За колко хора се грижите?

-Към днешна дата абонатите на социалната ни програма са над  1000.  Повечето са сами, други все още са по 2-ма, средната възраст е 83 години.

- Какво общо имат охранителната и социалната дейност, не са ли съвсем различни неща?

-Има много общо. Хората в тази възраст имат морал, който работи срещу тях и съществуването им. Те не се оплакват,  живеят сами с проблемите си не занимават децата си с тях, за да не ги притесняват, просто доизживяват дните си.Един от основните им проблеми е сигурността. 

Те не се чувстват сигурни, не вярват в никого и всяка нощ лежат под одеялото в страх дали няма да са следващите обрани. И това е в добрия вариант, защото могат да бъдат вързани и бити. В тази връзка, когато осигурим тяхната безопасност и започнат са спят спокойно, идва момента на споделянето. С течение на времето  влизаме в техните  проблеми. Някои от тях са супер дребни  за една европейска държава,  но за тези хора са нерешими.

- Сред вашите абонати има ли нападнати, бити, ограбени?

- Не, нямаме нито един такъв случай.

 - Как си го обяснявате?

-Крадците по селата са страхливи  и не обичат да рискуват, влизат там където са сигурни, че хората се беззащитни и престъпленията им ще останат безнаказани.

- Случвало ли се да ги наказвате, ако ги заловите на място?

-Не, ние работим превантивно.

- Какво споделят възрастните хора с хората от екипа ви?

- Служителите от екипа няколко пъти месечно се свързват по телефона. Нямаме готова форма или анкета, защото това би формализирало контакта.  Стараем се разговорите да протичат така, че те да ни се доверят. Няма значение колко време ще отнеме един разговор.  И след време те наистина започват да се доверяват, чакат с нетърпение поредното обаждане. Тези хора ни чувстват като техни деца, имаме изключително близки отношения.

Освен разговорите, ежедневно наши служители посещават възрастните хора, разговарят с тях.  Някои дори вече искат служебни карти за фитнес, защото едва ли съществува баба в България , която ще те посрещне и няма да настоява да те почерпи я с бонбон, я с някой сладкиш.

Всеки наш абонат  има лично досие, в което е описано всичко - здравословно състояние, близки, лекуващи лекари, лекарства, които приема,проблеми,желания,мечти... За моя радост разполагаме с добри анализатори в компанията, които преглеждайки досиетата и информацията в тях, създават профил на конкретния човек и отсяват важните за него неща.

Върху тях акцентираме, разбира се върху тези, които можем. Събраната информация ни помага да реагираме адекватно и при екстрени случаи, които повярвайте изобщо не са малко.

- Колко струва грижата за един такъв абонат?

- Различно е – някои хора ги транспортираме до лекар по 3 пъти месечно, някои по веднъж. Дейностите, които извършваме са разнородни – средно грижата за един абонат излиза около 70-80лв. месечно.

- А колко плащат те самите?

- Таксата е 7,80 лв.  на месец.

- А останалите  63 лв. от къде идват?

- Социалната програма се дотира от търговската дейност на компанията.  Отделяме процент от печалбата, която генерираме като охраняваме търговски обекти, големи промишлени предприятия и физически лица. Така че на практика всеки наш клиент , автоматично се превръща в дарител на социалната ни програма. Благодаря на всички тях , защото ако не са те, няма как да поддържаме това звено и грижите за тези хора.

- На практика обаче вие вадите пари от джоба си, за да субсидирате социалната програма.  

-Да.

- Защо го правите?

- Причините са две. Едната е, че по този начин изграждаме по-различен имидж на компанията ни. Няма голяма фирма в света, която да не отделя процент от печалбата си, за да подпомага различни програми за хора в неравностойно социално положение, за различни спортни прояви, за култура, за изкуство. Ние също го правим, съобразявайки се с възможностите си. Не по- маловажна е другата причина - нашето собствено удовлетворение от това, което правим и благодарността на хората, на които помагаме.

- Получавате ли финансиране от държавни институции или от евро проекти?

-Не, категорично. Не сме получили нито една стотинка или някаква подкрепа. Единствените, които помагат в дейността и съвместно организираме няколко полезни за цялото население по селата кампании, са колегите от Български Червен Кръст. Имаме голяма подкрепа в лицето на директора на областната структура Таня Георгиева и нейния екип.

- Какви съвместни кампании реализирате?

- Първата е „SOS! Час Внимание“. Няколко пъти месечно с доброволци влизаме в различни села и посещаваме възрастни хора, с които разговаряме,помагаме ако имат нужда от нещо и определено ги караме да се чувстват значими и забелязани. Те ни посрещат ни с радост и желание.

Другата кампания е „SOS! Здраве“. Пак няколко пъти в месеца по селата правим измервания на кръвно налягане, кръвна захар и общ преглед от лекар. Създават се здравни карти, в които се описва здравословното състояние на хората, които са минали през пункта ни. На всяка такава кампания средно преглеждаме около 80-100 човека. За 2015 година сме провели над 50 такива кампании.

„SOS! Информация“  е кампания, в която информираме населението как да се предпазят от кражби,телефонни измами и други посегателства.

Тези кампании няма да  бъдат възможни  без Българския Червен Кръст , техните доброволци и екипа им в Пловдив.Благодаря на всички!

-  В селата проблемите със сигурността стават все по-сериозни. Не минава седмица без нападения, а кражбите са ежедневие. Полицията не достига и май всеки се спасява сам. Изготвили сте концепция за сигурност и социална дейност за общините. Какво съдържа тя?

 - Да имаме такава концепция и в няколко общини вече сме стартирали пилотно. Заложили сме нещо иновативно и с минимални разходи за общината, но с много широк спектър от дейности и активни и превантивни мероприятия. След месец ще имаме анализ и резултати от пилотните общини и тогава можем да обсъждаме детайли.

Парашкева Иванова, TNS.bg