Откакто социалните мрежи станаха част от живота на младия съвременен българин се води една „тиха” (на моменти ескалираща до покъртително шумна) война – „Съвременната жена е кифла или актуалният мъж е мухльо”? Преди отново някой да ме обвини, че поставям хората под общ знаменател, ще се аргументирам защо го правя. Чисто и просто, няма как да искаш да си част от социума, без да ти се наложи да попаднеш в масовката – било то волно или неволно, желано или нежелано.

След като например си млад мъж на 25 години, се примиряваш, че ще ти се наложи да изтърпиш квалификациите от рода на „мъжете днес сте примадони” и подобни. Дори и да си абсолютния антипод на образа, който бива масово налаган ще попаднеш под обхвата на понятието „съвременен мъж”.

Аналогичен е случаят и с жените. Преди да ви въведа напред, само ще ви напомня, че изключенията само потвърждават правилото. Ако някой се почувства обиден или засегнат от думите ми – да си гледа работата, това значи, че се е познал някъде и отчаяно се опитва да се оправдае пред себе си.

Един горд български мъж – 2015. Първото което е, аз мъже познавам не повече от 10-ма човека, при това много оптимистично погледнато от моя страна. Остатъка сме момченца, все още. Дефиницията на мъж включва в себе си три основни стълба на това, какъв трябва да си – абсолютно финансово и морално независим, принципен и отговорен. Няма да ви чета морал, не и днес, само ще ви щриховам основните топоси на актуалните образи. Тук е времето да откроя и двата основни типажа момчета – момчето, което иска да е мъж и момчето, което никога няма да е мъж.

Момчето, което иска да е мъж е може би най-масовият типаж. Той следва плейбоя на инстаграм, тренира всеки ден по няколко часа, прилича на бюджетната версия на Лазар Ангелов – къса коса, брада, фитнес телце, тясна тениска (ако е Филип Плейн, тогава нещата стават серизони), дънки с плочка, а когато е сред потенциалните си жертви – с инфантилна ризка, разкопчана до пъпа за да се види 14-каратовият ланец.

Както сами се досещате, момчето, което иска да е мъж, е тъпо като гъз. Толкова тъпо, че чак вдлъбнато. Но него това не го интересува, нали може да ти смачка главата от бой (което пак е спорно, заради нечовешкото количество анабол, което е погълнал). Мечтата му е да се беше родил 10-15 години по рано във златните мутренски времена - рекет, анцузи, мерцедеси с цял фар и марки – какво повече ти трябва!? Този типаж редовно публикува снимки на Тайсън, мотивиращи фитнес картинки, снимки от тренировката за трицепс, някои от хитовете на Е.С.С.С. или парадоксално, но факт – новата песен на Фики и Галена. Казах ли, че в голяма част от случаите момчето, което иска да е мъж, е тъпо почти колкото нож за мазане на масло? Работа? Да, ако е свързана с това телце, което толкова грижливо се поддържа. Ако не – родителите му са длъжни да го издържат, щом им е дете.

Момчето, което никога няма да е мъж. Този индивид е галеник на съдбата – родителите му са богати (дори и да не са толкова богати, са склонни да му осигурят някакъв измислен лайфстайл). Баща му е бизнесмен, има пари, коли, къщи, апартаменти и всички прилежащи екстри. За разлика от момчето, което иска да е мъж, този типаж е облечен от глава до пети в маркови дрешки – Кавали, Гучи, Прада, Армани, Дизел и подобни. Може да е най-грозната тениска на Версаче, но щом струва 800лв. в Мол-а, значи е готина. Голяма част от представителите на тази прослойка „мъже” са редовно алкохолизирани и дрогирани. Нямат ясно изразени вкусови предпочитания от към музика и интереси – да е скъпо, а още по-важно е другите да разберат, че е скъпо.

Голяма част от индивидите работят (условно казано) при родителите си в „семейния бизнес”, за който нямат и бегла представа как функционира. Тези момчета, няма да бъдат никога мъже поради една проста причина – никога не са направили нищо сами. Свикнали са мама или парите на татко да решават всеки проблем, който живота им поднесе.
И тук остават едни 10-15% от младото мъжко население, които минаваме за „бълъци” – слушаме хип-хоп, рок, соул или електронна музика.

Четем книги, имаме кумири различни от Жоро Илиев и Вин Дизел, както и интереси разграничаващи се от чалготеката в петък вечер. Ние сме момченцата, които изглеждат странно, носят все още кецове в почивните си дни, говорим за политика, култура, образование и наука. Четем Файненшъл таймс, Капитал, Форбс или други „пенсионерски” издания. Нямаме представа коя е Дебора, нито коя е актуалната мис Плеймейт. Предпочитаме тиха вечер с най-близките приятели на по биричка, пред шумна суетна компания в модно заведение. Посещаваме все още театри, галерии, вълнуваме се от културния и арт живот в града, в който живеем. „Хипстъри”, „мухльовци”, „лигльовци”, „претенциозни лайна” и подобни определения не ни обиждат по никакъв начин.

Работим и учим, не защото така трябва и иначе няма да ни издържат мама и татко, а заради нас самите – в името на собственото ни бъдеще. Имаме хобита различни от фитнеса и кафенцата. Обличаме се така, както на нас ни харесва и ни е удобно, без значение дали е в тениска за 15 лева или в сако за няколко стотин… Боже, в каква заблуда живеем!? Още не е късно да започна курс с метан и стромба и да си купя тениска Филип Плейн Пентхаус, нали..?

/скоро и част 2/

Станимир Кронев

*Станимир Кронев е на 23 години, от Пловдив. След завършването на средното си образование, той записва "Журналистика" в Софиийски университет, но година по-късно прекъсва и се премества в Пловдив. Смята, че няма смисъл да учи "Журналистика", тъй като това той приема като хоби. Обича да пише, дори е започнал своя книга. Към днешна дата, той е студент в Пловдивски университет със специалност "Финанси", същевременно работи като главен специалист в Националната агенция по приходите. 

Вижте още интересни коментари ТУК!

Trafficnews.bg