Когато става дума за българската полиция мненията обикновено варират от леко негативни до крайно подигравателни. Освен, разбира се, в случаите , в които полицията е по някакъв казус срещу ромите.

Преди няколко дни патрулни полицаи бяха нападнати в махалата в Ботевград, където празнуващи цигани ги замеряха с камъни, железа и дори велосипеди. Коментарите под текстовете за сблъсъците  бяха изцяло в полза на полицията, а коментиращите за пореден път поискаха по- крути мерки срещу ширещата се престъпност . „Отдавна е крайно време да се гарантират права на полицаите в подобни ситуации, а не да се страхуват да действат и после да бъдат принудени да пишат "по една кофа мастило", за това, че са използвали помощни средства, които Закона им позволява!!!” Така изглежда едно от най- възпитаните  мнения по темата.  Повечето няма как да бъдат цитирани без да предизвикаме гнева на Българския Хелзинкски комитет.

В другия край на скалата обаче са коментарите по темата за наркопласьора, избягал от тоалетната на Трето районно в Пловдив.

„Смешковциq извикайте някоя охранителна фирма по добре ще се справят от родната милиция. До кога ще се излагате милиционерчета? Или така ви е наредено пак ще хванете и ще кажете, че системата работи? Паляци изкарайте си пайжинясалите си пищови и се гръмнете...” пише Николай Иванов. „Като няма те чистачки да ви гонят арестантите така ще е. То е ясно, че от полицията нищо не става. Смешници”, казва Ралица Йорданова.

„Издирването му е пълна пародия! Правят задръстване на изходите на града и нито една кола не спряха да видят кой е вътре!”, коментира последвалата акция за залавянето му  Красимира Тошева.

„Просто да изчакат друг криминално проявен да го застреля, очевидно тая схема работи по-добре от тях”, съветва Васил Иларионов, правейки паралел с разстрела на избягалия затворник Владимир Пелов.

Ако приемем, че полицаите са „палячовци” и „смешници” , няма как да очакваме адекватно поведение от тях  в извънредни ситуации.  Ако обаче разчитаме на полицията като институция, която да се бори с престъпността и да пази обществения ред, тогава трябва да сме не само критични, но и взискателни. Като под „ние” разбирам не само гражданите, но и всички , които работят в системата. „Това не е мой проблем, дори не съм бил там”  написа във фейсбук пловдивчанин, който е записал в профила си, че е служител на Трето районно. „Не знам, не чух, не видях” безспорно е най- печелившата стратегия за редовите полицаи, които знаят, че всяко излишно движение може да им донесе негативи , а понякога и наказание. Не дай си боже да решат да проявят самоинициатива!  Това е грях,  пред който останалите 7 смъртни гряха бледнеят. Защото служителите, които проявяват самоинициатива са вредни не само за началниците, но и за колегите си.  На техният фон останалите изглеждат мързеливи и некомпетентни.

Всеки, който познава системата отвътре няма да отрече, че там цари хаос, безотговорност и некадърност, стигаща до нарочно възпрепятстване на хората с идеи.  Безхаберието и некомпетентността, които срещаме на ниво ежедневие, имат своето обяснение.  А то е, че рибата се вмирисва от главата – вмирисаната веднъж глава не търпи смелото сърце и работещите мускули.

Бетонирането на определена позиция обикновено води до създаването на бизнесструктури или феодални владения вътре в системата.  Единственото , за което трябва да се погрижи съответният началник е статистиката. Ако тя е в общоприетите  норми, значи всичко е наред. Но и дори да не е, винаги ще се намерят други виновни.

Обяснение  за ситуацията в МВР  има, но решение – засега никой не е открил или поне не го е приложил. Служителите , които се борят за истинска структурна реформа в МВР, намаляват с всеки изминал ден. Смачкани от системата, те напускат и търсят реализация другаде.  Всъщност въпреки декларациите на всяко следващо правителство, реформите в силовото министерство са формални и в продължение на години то бавно и сигурно се обезкървява. Моделът е такъв, че позволява служителите да се назначават и уволняват без ясни правила, което е генератор на  корупция и политическо вмешателство в МВР. Назначенията пък са на база на връзки и не винаги имат общо с професионалните качества на служителя. Толерират се роднини, съученици, състуденти, участия в тайни общности и братства.

При тази система на назначения, издънките , които следват, са абсолютна закономерност.  И няма защо да се чудим, че арестанти бягат от тоалетната на полицията, криминалисти намират предсмъртни писма една седмица след огледа на трупа, че началник на районно изнудва контрабандисти, че полицаи обират бусове, натоварени с цигари и т.н.т.

В този ред на мисли въпросът, който задава Йовка Манева е напълно резонен:  Ако всички влезем в затвора, дали така по-лесно няма да избягаме от действителността у нас?