Замисляли ли сте се за какво мечтаят децата? Какви са въжделенията на вашите деца? Какво биха поискали те от вас, ако им поставите условие например да станат отличници през новата учебна година? Не? А трябва! Защото така ще разберете не само бляновете на своите наследници, но и… доста неща от характера им.

Един експеримент в началото на учебната година в голям пловдивски търговски център ни даде надежда. Надежда за нашите деца, които толкова обичаме да хулим по всякакви поводи. Оказа се, че те – нашите деца, не само имат мечти, но тези мечти ги насърчават и да учат повече, да знаят повече. И красноречиво показват, че младите хора не се опитват да правят избор между духовното и материалното.

Условието на играта беше просто: на една импровизирана черна дъска те трябваше да продължат фразата „Ако стана отличник, си пожелавам…”. Оттук нататък следваха мечтите. Очаквахме да има всякакви и в интерес на истината бяхме почти убедени, че повечето ще са от сферата на материалното.

Колкото и странно да звучи обаче, се оказахме недобри пророци. Покрай таблетите, телефоните и телевизорите нашите деца мечтаеха за щастие, за много добра учителка, за здраве, да видят Рим, да станат пилоти, адвокати, тенисисти, космонавти, шеф готвачи, и то най-добрите. Пожелаваха си не само Барби и багер, но и кученце, братче и... пиратски папагал.

Мечтите на нашите деца... Някои от тях са смешни, други - малко тъжни, а трети - нетипично сериозни. Но всички те ни връщат в далечното или недотам далечното минало и ни напомнят за нас самите. Когато и ние се вдъхновявахме за подвига да имаме "от горе до долу" шестици в бележника, а в замяна чакахме новото си колело, а по-скромните - новата си кукла. Мечтите наистина вдъхновяват за подвизи. 

Затова и толкова им се зарадвахме, когато ги видяхме на "черните дъски". Вижте ги и вие: