В края на януари пловдивските адвокати излизат на избори. 3-годишният мандат на сегашните органи изтича и в съсловната организация трябва да изберат кой ще ги ръководи през следващите три години. Законът за адвокатурата има особени изисквания към кандидатите за председател и номинациите за това трябва да са направени поне един месец преди изборите. последните три години начело на колегията бе адвокат Владимир Златев, а негов заместник Елия Лантовска. В регистъра на Адвокатска колегия - Пловдив са вписани 1146 адвокати.

Кандидатите за най-високия пост под тепетата до момента са двама специалисти по наказателно право: адвокат Емилия Недева и адвокат Стефан Левашки. И двете имена са популярни сред съсловието и всеки има всички причини да очаква голяма подкрепа. Адвокат Емилия Недева има своите предимства, тъй като вече е заемала този пост. Името ѝ фигурира и в списъка на Висшия адвокатски съвет. Сериозният ѝ административен опит няма начин да не ѝ даде предимство. Адвокат Стефан Левашки е на другия полюс. Досега никога не е бил на такъв пост. Но пък кандидатурата му може да се окаже атрактивна за тези адвокати, които искат да има сериозна промяна в начина, по който се управлява съсловието им. Той не се страхува да изразява публично собственото си мнение, открито коментира конфликтите в съдебната система. Той бе и юристът, който организира протест в Пловдив в подкрепа на съдебната реформа. 

Освен председател на Адвокатския съвет, в Колегията ще трябва да изберат също Контролен съвет и Дисциплинарен съд. На официалната страница на колегията в графата "Дисциплинарен съд" продължава да фигурира името на адвокат Владимир Елдъров, който е обвиняем като подбудител на няколко тежки престъпления срещу личността.  

Който и да се поздрави с успеха, обаче, ще има пред себе си сериозни предизвикателства. Един от често дискутираните сред адвокатите проблеми е за начина, по който се разпределят служебните защити. Става въпрос за делата, при които подсъдимите нямат пари за адвокат и им се назначава служебен. В голям град като Пловдив има немалко престъпност и по тази причина служебните защити заемат немаловажна роля. Само че всяка от тези защити се плаща различно – според престъплението, в което е обвинен подсъдимият. Немалко адвокати, които се занимават със служебни защити смятат, че някои техни колеги са облагодетелствани. Получават повече и/или по-сериозни дела, което означава и чувствително повече приходи. Въпросът често се поставя на обсъждане на общите събрания, но ръководството на колегията досега не е успяло да убеди всички, че разпределението на служебните защити е справедливо.

В продължение на служебните защити са и т.нар. особени представителства. Това са граждански дела, по които ответникът, физическо лице, не може да бъде открит, за да получи съдебните книжа. За да се гарантират неговите права, съдиите назначават особен представител за сметка на ищеца. Този особен представител е адвокат, посочен от Адвокатска колегия. Простичко казано съдът задължава ищеца да внесе пари за защита на неговия опонент, които пари се дават на адвокат, изпратен от колегията. Само че размерът на това „особено“ възнаграждение зависи не от сложността на делото, а от материалния интерес (сумата). И е съвсем възможно да се окаже така, че за не особено трудно дело с висок материален интерес особеният представител да получи много сериозна сума. А в друг случай по сложно дело с малък интерес, назначеният адвокат да работи доста повече, а да получи много по-ниска сума. Немалко адвокати не спират да се питат на какъв принцип се разпределят особените представителства и особено тези с висок материален интерес и ниска сложност.

Освен двата въпроса, които от години са актуални и болезнени за много адвокати, пред новия председател има и други предизвикателства. Някои от тях от чисто битов характер. Например достъпът до съда. От съображения за сигурност на входовете на съдебната палата има метални детектори, пред които понякога се образуват дълги опашки. Адвокатите също чакат на тези опашки. Съдиите, прокурорите и съдебните служители, обаче, нямат такова задължение и минават направо. Това отдавна нагнетява недоволството у адвокатите. Въпреки че съгласно член 29 от Закона за адвокатурата, те са приравнени за съдиите, равенството на свободния достъп все още е химера. Става въпрос конкретно за Пловдив, тъй като в някои други градове това е уредено и адвокатите имат самостоятелен вход, през който влизат, без да чакат на опашка и без да рискуват да закъснеят за заседанието си ако на опашката пред тях се получи някакво усложнение.

Друг въпрос, който се поставя на дискусия са тогите. Законът задължава адвокатите, както и съдиите и прокурорите да бъдат с тоги по време на съдебните заседания. В съда обаче няма помещения, където адвокатите да могат да се преобличат. По тази причина и в Пловдив все още не се изисква адвокатите да са с тоги, но това е въпрос, който така или иначе предстои да претърпи развитие.

Така че пред пловдивските адвокати се очаква интересен избор – дали да гласуват за нещо познато, или да заложат на човек, който не е бил част от управлението.

Парашкева Иванова, TNS.bg