От няколко седмици в Европейския парламент тече скандал, свързан с доклада за напредъка на Македония. Скандалът заплашва да провали разширяването на ЕС, да подкопае институционалното доверие и да разкрие уязвимости в механизмите за надзор на ЕП. Този път не става дума за личното обогатяване, а за устойчиво влияние на правителство на трета държава: Северна Македония.   В центъра на тази буря е австрийският евродепутат Томас Вайц от групата на Зелените/ЕСА, докладчик на ЕП за напредъка на Северна Македония в присъединяването. 

 Българското Народно събрание и множество евродепутати осъдиха процеса и го нарекоха „Катаргейт без пари". Вайц е обвинен в координация със Скопие за изготвяне на едностранчив доклад, укриване на критични срещи, изтичане на поверителни чернови, отблъскване на противоположни гласове и неизпълнение на задължението си на неутрален докладчик. Това разследване се основава на обширни доказателства: Регистъра за прозрачност на ЕП, официални документи, публични изявления на премиера на Северна Македония Христиан Мицкоски, независими репортажи от неправителствени организации и балкански медии, както и собствените отговори на Вайц. Заедно те разкриват тревожен модел на процедурни злоупотреби и чуждестранно влияние, което застрашава рамката за разширяване на ЕС и доверието в Парламента.

Разрастването на скандала стана причина докладът да бъде отложен. Пловдивският адвокат Станислав Станев, който е доктор по международно право и международни отношпения и активен по темите, свързани със Западните Балкани, написа открито писмо на докладчика Томас Вайц, в което открито поставя горещите въпроси.

 Ето и пълният текст на писмото:

Уважаеми г-н Вайц, Вие сте докладчик в ЕП за напредъка на Република Северна Македония. Като се абстрахираме от това по какъв начин правителството в Скопие се подигра с вашата личност издавайки (или внушавайки), че не просто обсъждате с тях доклада, ами те ви помагат в писането, искам да ви питам нещо друго: Знаете ли, че чл. 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз дава право на хората да се сдружават свободно (впрочем това основно право е гарантирано и от чл. 11 от ЕКПЧ)? Ако знаете, знаете ли, че в Република Северна Македония беше приет закон, който реално ограничава правото на българите да се сдружават и техни бяха закрити? Как оценявате това законодателство - като положително в процеса по присъедняване или като отрицателно? А посочено ли е във Вашия доклад? Ако не е, защо - защото не знаете или не искате?

Знаете ли, че чл. 11 от Хартата нза основните права на Европейския съюз гарантира правото на свобода на изразяването (това прави и чл, 10 от ЕКПЧ)? Знаете ли, че съдът в град Битоля, Република Северна Македония осъди г-н Люпчо Георгиевски за това, че публично е заявил своето мнение? А знаете ли, че за престъпление от омраза, извършено по опасен за много хора начин - палеж, виновникът беше осъден съвсем скромно - на една година условно, въпреки че македонският закон предвижда поне 10 години затвор? И тази милост вероятно се дължеше на заявената от престъпника омраза към българите. Как тълкувате това прилагане на правото от страда на съда? То показва ли проява на уважение към европейските ценности?

Г-н Вайц, не знам дали в Скопие готвят вкусно и вие обичате вкуса на това, което получавате; не знам дали проявявате наивност или има нещо друго. Във всеки случай начинът, по който вършите възложената ви работа, по никакъв начин не издига престижа на ЕС, всъщност става обратното. Не знам дали не ви е неудобно от вашите работодатели - данъкоплатците в ЕС, които ви плащат заплата именно, за да бъдете достоен и безкомпромисен по отношение на ценностите на Съюза. Аз лично смятам, че ако не разбирате от това, с което сте се захванал, трябва да се оттеглите от ангажимента. А ако изпитвате вътрешно желание да сте лобист на Скопие, честно и морално е да се оттеглите от ЕП и след това, ако желаете да започнете да се занимавате с лобизъм.

С уважение: Станислав Станев, гражданин на България и на ЕС